— Възможно е да направиш сериозна грешка… — поде той.
— Излезе, че не е така. Аз мога да я контролирам. Удивително е. Научих толкова много и толкова бързо, черпейки от чужди умове.
— Чии умове? — попита Алек.
Денис се усмихна.
— Не знам дали е редно да го кажа. От твоя, например, научих, че има известни правила на благоприличие, които не позволяват безразборно и своеволно ровичкане в мислите на другите.
— Виждам колко силно си се впечатлил.
Денис вдигна рамене.
— То е двустранно. Защо само аз да го спазвам, щом не се прилага спрямо мен?
— Вече знаеш отговора. Тук статусът ти е на пациент и аз съм твой терапевт. Това е специална ситуация.
— Тогава не виждам защо трябва да бъда порицаван за действията си от онези, които не смятат, че нося пълна отговорност за тях.
Алек се засмя.
— Много добре — отбеляза той. — Бързо учиш. Очевидно се налага нещата да бъдат преразгледани съвсем скоро. Междувременно, всичко, което мога да кажа е, че това просто не е красиво.
Денис кимна.
— Няма спор. Имам си и по-добро уплътняване на времето от воайорството. Не. Искаше ми се да подложим на обсъждане две неща, които напоследък ме интересуват: моя собствен случай и самата телепатична функция.
— Ако наистина си правил това, което твърдиш, навярно вече знаеш и по двата въпроса също толкова, колкото и ние.
— Едва ли — отвърна той. — Не мога да достигна дълбините на твоя мозък и да измъкна всичкия ти опит и умения.
— О? И откога така? Струва ми се, че преди успяваше.
— Кога?
— Нека първо те попитам нещо. Имаш ли някакъв спомен от предишни периоди на яснота, когато си се чувствал сякаш си друг човек?
— Аз… не мисля. Някои неща… като сънища… понякога минават и заминават. Празни мисли, случайни разпокъсани фрагменти на нещо като памет. Но аз наистина нямам кой знае с какво да ги свържа. Да не искаш да кажеш, че съм бил друг човек, че всичко което сега чувствам и мисля е някаква… външна обвивка? Да не би да твърдиш, че вътре в мен наистина има заключен някой друг и че човекът, за който се мисля, е възможно да бъде отзован по всяко време?
— Не, не твърдя това.
— Какво тогава?
— Не зная, Денис. Ти познаваш себе си по-добре от мен. Усвояваш нещата с фантастична скорост…
— Ти не вярваш, че наистина съм Денис Гайз — вметна той.
— А така ли е?
— Това е глупав въпрос.
— Ти го повдигна.
— Мислиш, че съм все още някаква външна обвивка и че истинският Денис Гайз продължава да бъде погребан вътре в мен?
— Денис, не знам. Ти си ми пациент. Най-много от всичко желая да те видя напълно възстановен и нормално вписващ се в обществото. Никога не съм имал намерение да подтикна ума ти към съмнения. За един терапевт е естествено да клони към размисъл, да прехвърля всяка възможност, колкото и пресилена да е тя. Общо взето, тези неща си остават неизречени. В това отношение, изглежда лоша услуга ни прави твоята мощна телепатична способност и това, че я използваш, когато ти скимне.
— Следователно според сегашното ти чувство, не си бил прав?
— Според мен това беше една от онези догадки, които понякога се правят, без да произлезе кой знае какво от тях. За един терапевтичен курс се правят и отхвърлят безброй догадки. Това наистина не бива да те засяга.
Денис отпи глътка сок.
— Обаче ме засяга, знаеш ли — рече след малко. — Не се чувствам щастлив от хипотезата, че не разрешавам на пълноправния обитател на това тяло да води собствен живот.
— Дори и ако не е толкова пригоден за това, колкото си ти самият?
— Дори и тогава.
— Независимо от факта, че всичко това е празна спекулация, не виждам какво можем да сторим срещу тази твоя наклонност.
— Предполагам, че си прав. Но все пак това си остава интересна хипотетична ситуация и тъй като наскоро съм излязъл от небитието, темите от екзистенциално естество са примамливи за мен.
— Разбирам. Все пак ми се струва, че сега не е най-доброто време да ги разглеждаме, тъй като наскоро си излязъл от небитието, както сам се изрази.
— Ясно ми е защо един терапевт би чувствал така нещата… Но аз навярно съм по-стабилен, отколкото смяташ.
— Тогава защо се заплиташ сред всички тези съмнения към самия себе си? Не. Искам да те подкрепя още сега, а не да подлагам на дисекция твоя вътрешен свят. Нека всичко това отмине, съгласен ли си? Съсредоточи се върху усъвършенстването на силите си. С течение на времето тези проблеми може би няма да изглеждат така важни, както днес.
— Имам чувството, че говориш по-скоро от името на д-р Чолмърс, а не от свое.
— Тогава помисли върху идеята, а не върху източника. Бил си болен, сега се подобряваш. Това са две неща, които знаем, две неща, по които трябва да работим. По дяволите теорията! По дяволите спекулацията! Обуздай интроспективните си стремежи за известно време и се вглъби в по-същественото.