Мислено започнах да се придвижвам напред. Търсех.
Не след дълго намерих необходимата ми личност — беше жена, работеща в лабораторията през две сгради, молекулярен биолог на име д-р Холмс. Мислите не бяха точно на повърхността, но имаше признаци за наличие на концепции. Потърсих по-дълбоко.
Да, Хелдейн бе изчислил някога, че смъртността като последица от действащия естествен подбор при замяната на стария модел ген с нов е толкова голяма, че видовете можеха да си позволят установяването на нов ген един път на хилядолетие. Това гледище се бе наложило за дълго, но ето че през 1968 се родила нова теория за мутациите. Бързото развитие на молекулярната биология има доста общо с това. Във февруарския брой на Нейчър от онази година се бе появила разработка на Моту Кимура, където той размишлява върху големите разлики, между хемоглобина, цитохром „c“ и останалите молекули при различни животински видове. Това бе много по-често срещано, отколкото се предполагаше преди. Поради огромния брой молекули и гени изглежда се установяваше мутация през няколко години. Струвало му се, че една подобна висока скорост на молекулярна еволюция е само предполагаема, щом повечето промени не носят нито полза, нито вреда, представлявайки произволни, неутрални мутации. Това всяло смут сред традиционалистите еволюционери, защото показвало, че еволюцията навярно е била повлияна в голяма степен от произволна генетична тенденция. С други думи доста повече от един случаен фактор, отколкото от добрия стар естествен подбор. Новите технологии, впрегнати сериозно в търсене на молекулярни алтернативи у хората, не преставаха да ги откриват в изобилие — безпричинни промени, породили молекулярно разнообразие…
Което означаваше…
Което означаваше, че дремещите повелители на човешката еволюция, за които Тъмния бе разказал на ван Дюйн, вероятно не държаха всички козове за развитието на видовете. Те вероятно са имали по-голям контрол, но това е било много отдавна, при едно по-малобройно население. Тогава бяха определили пътя, по който човечеството да поеме. Обаче човекът се разпръснал по цялото земно кълбо и се размножил, както той си знае, до стотици милиони и милиарди души. Вече било невъзможно да се продължава този контрол само чрез първичното влияние, което някога са упражнявали. Нито пък е имало подобна нужда, тъй като ние сме се развивали в подходящата посока. След като вече сме се установили като разумна, създаваща оръдия на труда общност, тяхната задача се превърнала в надзирателска. Хвърляли някой и друг бдителен поглед към нашите идеи, философии и технологично развитие, кастрейки нежелателното и подкрепяйки всичко, което ги задоволява. Ето това и само това можеха да направят, след като бяхме стигнали определен стадий на развитие. Те вече не бяха в състояние да предричат всичко, нито пък да контролират произволното генетично развитие, което прогресивно се усложняваше, заедно с увеличаващото се население. Появата на ТП гена у човешкия род не бе някакво особено противодействие чрез естествения подбор, но си беше факт. То не криеше у себе си очевидна заплаха и дремещите не се бяха опълчили срещу нас. Сега обаче аз съществувах. Разбирах положението, имах достъп до миналия опит на човечеството…
А бях уплашен, защото ми се налагаше да се добера до медицинско свидетелство „без особености“ и да се впусна в търсене на мъжа…
А бях уморен. Дори самата мисъл трябваше да почака още мъничко…
През седмиците и месеците, които последваха, аз се учех. Посещавах занятия, завърших специални учебни курсове, слушах записи и гледах видеофилми, говорех с Алек и го оставях да съзре от ума ми онова, което желаех да види. Присъствах на групови терапевтични сеанси, упражнявах особения си талант, за да науча още неща. Чаках.
През това време усетих отслабване на напрежението и започнах да възприемам Алек повече като приятел, отколкото като терапевт. Говорехме на най-различни теми, играехме на игри в гимнастическия салон. По-късно сканирайки мислите на д-р Чолмърс разбрах, че Алек бе изтеглил въпроса за завръщането ми на Земята по-напред от планираното.
— Би трябвало да се занимаваш повечко с фитнес — рече веднъж Алек. — Кляканията с тежести биха ти се отразили добре.
— Звучи ужасно — отвърнах.
— Не бива да се занемаряваш. Представи си, че препоръчат пробно посещение там долу и ти не си във форма за него?
— А обмислят ли подобно нещо?
— Не мога да кажа. Но ако има такава възможност, би ли искал да висиш тук още месец или повече, само защото не си обърнал внимание на физическата подготовка?
— Сега, след като го казваш — засмях се, — не. Цялата идея обаче повдига един въпрос, за който не съм отделял време.