— Имаш ли нещо предвид?
— Интересът ти в тази област изглежда надхвърля простото любопитство. Как да не се зачудя…
Очите му примигнаха леко нагоре, отвъд рамото ми.
Не бях чул ничие приближаване, нито пък почувствал някого с ума си. А и не бях в мислите на Куик в този момент. Обърнах се.
Тя се бе изкачила по десния склон откъм далечната страна на възвишението. Изглеждаше по-висока, отколкото си я спомнях и малко по-слаба.
— Лидия! — възкликнах изправяйки се. — Мама говореше за изненада…
— Здравей, Денис — усмихна се тя. — Здравей, Куик.
— Вие двамата познавате ли се? — попитах.
Куик кимна.
— О, да. Срещали сме се. Преди много време. Как се чувстваш?
— Чудесно — рече тя и се приближи.
— Лидия е споменатият терапевт — казах аз, — който се погрижи за мен. Навремето.
— Куик, променил си се — отбеляза тя.
— Всекиму се случва, предполагам — кимна той.
Тя ме погледна отново.
— Денис, нека те прегледам.
Кимнах и усетих как прониква навътре в ума ми. Малко по-късно долових мисълта й:
— Поздравления! Ние успяхме. Ти съществуваш. Последвал си модела, който ти завещах. Търсиш… Какво?
— Един мъж. Мъжът, който говори с ван Дюйн, преди години.
— Защо?
— За да разбера как да му помогна в усилията.
— Какво те кара да мислиш, че можеш нещо да предложиш?
— Знаеш, че не съм обикновен.
— Смяташ ли, че е достатъчно да не си обикновен?
— Предполагам, че само той може да отсъди.
— Добре е, че желаеш да помогнеш. Ами ако поиска от теб същото като от ван Дюйн?
— Не знам. Би било жалко.
— Може би. Все едно, ще ти помогна в търсенето. Куик също.
— Как?
— После, Денис, после. Всяко нещо с времето си. Най-добре е сега да се връщаме у вас.
— Куик, ти пътуваш на север, нали? — попита тя.
— Към Денвър, за да прекарам няколко дни с едни приятели.
— Ще ми оставиш ли координати, където мога да те потърся? Имам предвид една работа, за която ще си ни полезен.
— Естествено — отвърна той, измъкна едно листче от джоба си, надраска нещо там и й го подаде. — При първия ще бъда до вторник, а след това при следващия.
— Много добре. Благодаря ти. Може би скоро ще получиш известие от мен. Приятно пътуване.
— Благодаря. До скоро.
— Довиждане.
Той се отправи обратно надолу към пътя. А ние минахме от другата страна.
Стигнахме до страничния път, където Лидия бе паркирала колата си. Оттам потеглихме към къщи, където обяснихме, че сме се срещнали при моя сутрешен излет. Майка ми приготви закуска и сутринта прекарахме в разговори. След обяда Лидия ми направи обстоен преглед. Опитах се да я блокирам в някои зони, просто за да видя ефекта. Тя ги пресече всичките.
— Браво — усмихна се тя доста по-късно, — ти надмина очакванията ми.
— В какво отношение?
— Имам предвид, че си доста понапреднал.
— Нямаш това предвид. Криеш нещо.
— Ти наистина си добър. Поздравявам те.
— Това не е отговор.
— Да кажем тогава, че приложих истинска форма на директна терапия.