Върховни моменти в изкуството, в книгите, филмите и балета — те са така великолепни, защото ни дават възможност да се огледаме в огледалото на съвършенството. Купуването на книги, купуването на билети — това са начини да ръкопляскаме, да благодарим за великолепната работа. Изпитваме огромно задоволство, когато един филм или книга, която обичаме, влезе в листите на бестселърите.
Но аз да получа милион долара? Изведнъж разбрах какво е сам да получиш подаръка, който множество автори ми бяха подарявали на мен, който четях книгите им още от деня, когато за първи път прочетох на срички: „Бамби. От Феликс Солтън“.
Почувствах се също като сърфист преди старта. Внезапно някаква чудовищна енергия се надига, сграбчва го, без да пита готов ли е, и навсякъде политат пръски, от носа на борда и от кърмата. Той е въвлечен в тази могъща енергия и устните му се отварят в усмивка срещу вятъра.
Наистина е вълнуващо, когато разбереш, че много хора четат твоята книга. Човек може и да забрави, понесъл се със скорост миля за минута срещу някоя гигантска вълна, че ако не е ужасно умел, следващата изненада може да се нарече потъване.
Пресякох улицата, попитах в един магазин как да стигна, където желаех, и поех по улица „Лейк Робърт“ под клони, обрасли с испански мъх, докато стигнах библиотеката „Гладис Хътчинсън“.
Всичко, което ни е нужно да знаем, можем да го научим от някоя книга. Когато я прочетем внимателно и усвоим написаното в нея, само малко Практика ни е нужна, за да мятаме умело ножове, да правим пълен ремонт на двигатели, да говорим есперанто като роден език.
Да вземем книгите на Невил Шут. В тях може да се открие всичко, което един уважаващ себе си човек е нужно да знае: „Началник на цех“, „Дъга и роза“. На всяка страница от своята книга писателят е изобразил самия себе си и ние можем да приложим неговите знания в собствения си живот и да го превърнем в част от нас самите в уединението на библиотеките.
Голямата, стихнала зала, цели стени от книги — всичко тук сякаш копнее за шанса да ме научи на нещо. Бях целият нетърпение да се заровя в страниците на книга под заглавие „Ето че имате един милион долара!“.
Колкото и странно да беше това, не намерих такова заглавие. Погледнах в каталога на думата „ето“, после на думата „имате“ и на „милион“; но нищо не открих. Ако пък заглавието е „Какво да правим, ако внезапно забогатеем“, аз потърсих на думите „какво“, „внезапно“ и „забогатеем“.
Опитах се да потърся по друг начин. В справочника „Книги под печат“ ставаше ясно, че книгата не липсва в библиотеката, а просто я няма издадена.
Това не е възможно, помислих си аз. Щом аз внезапно съм забогатял, това трябва да се е случвало на множество хора преди мен. Все някой от тях трябва да е написал книга. Интересуваха ме не стоковите борси и банките, а как се чувства човек, когато забогатее, какви възможности се откриват пред него, какви заплахи го грозят, какви хищници може би го дебнат точно в този момент. О, дано се намери някой, който да ми подскаже какво да правя, молех се аз.
Никакъв отговор от каталога.
— Извинете, госпожо… — обърнах се към информаторката.
— Да, господине?
Усмихнах се и помолих за помощ. От четвърто отделение не ми се беше случвало да видя дървен молив, с който се вписва датата върху печат, и ето че виждах как тя с такъв молив вписва днешната дата.
— Трябва ми книга за това как да бъдеш богат човек. Не как да спечелиш пари. По-скоро как да се справи човек, ако получи много пари. Бихте ли могли да ми препоръчате нещо…?
Тя явно беше-свикнала с най-странни изисквания. А може би моето изискване не беше чак толкова странно… Флорида е пълна с цитрусови магнати, крупни собственици, с хора, които ставаха милионери за една нощ.
Издадени-скули, очи с лешников цвят, коса, която падаше по раменете на вълни с цвета на шоколад. Делова и резервирана с хора, които не познава.
При въпроса ми тя погледна към мен, после извърна поглед нагоре вляво, както когато човек си припомня нещо отдавна забравено. Ние поглеждаме горе вдясно (и това съм прочел в една книга), когато искаме да разберем нещо ново.
— Не мога да си спомня… — каза тя. — Интересуват ли ви биографии на богати личности? Имаме много от книгите на Кенеди, една книга на Рокфелер. Имаме също „Богат и свръхбогат“.
— Не, мисля, че не точно това. Нещо от типа „Какво да правим, ако внезапно забогатеем“?
Тя поклати глава сериозно и замислено. Дали всички хора са красиви, когато са замислени?
Натисна копчето на бюрото си и каза в микрофона:
— Сара-Джин? „Какво да правим, ако внезапно забогатеем“. Да знаеш за такова заглавие?