Една толкова умна любима жена — помислих си аз — е голямо щастие, но понякога и притеснение.
— Какво има тук да се учи?
— Това, че ако желаем, можем да променим нещата — заяви тя. — Да узнаем колко силни можем да бъдем и колко добро можем да сторим, когато сме заедно.
Почувствах се потиснат. Тя е била готова да умре, за да промени нещата, да сложи край на войната, да поправи неправдата наоколо си. И каквото се бе заела да промени, се бе променило.
— Нима не ей приключила с твоята социална активност? Никога ли не си си казвала никога повече?
— Казвала съм си — отвърна тя. — Мисля, че съм си платила дълга към обществото за следващите десет прераждания и след кампанията с телевизионния канал се бях заклела да не се боря за обществени каузи до края на живота си. Но има моменти…
Чувствах, че тя иска да каже нещо, за което трябва-ще да намери точните думи, да ми предложи нещо, което изглеждаше недопустимо за мен.
— Познанието не може да се сподели, то трябва да се научи — каза тя. — Ако искаш да разбереш каква голяма . сила имаш да вършиш добро, при положение че не бягаш и не се отдръпваш, заради това бих могла да изляза от уединението си. Аз нямам ни най-малко съмнение: ако искаме да попречим на правителството да унищожи горите, които няма да израснат отново, можем да му попречим. Ако тези действия са незаконни, можем да ги спрем. Ако ли пък са законни, винаги можем да се преместим в Айдахо.
Нищо на света не ми се виждаше толкова безинтересно, колкото да убеждавам правителството да се промени. Множество хора бяха погубили по този начин целия си живот. Дори и да спечелим, това ще бъде победа над бюрокрацията, която чисто и просто няма да направи онова, което и без това Не е трябвало да се опитва да прави. Нима няма по-положителни неща, които да се вършат, от това да принуждаваш властите да спазват закона? ,
— Преди да се преместим — казах аз, — можем да проверим дали действията им са законосъобразни. Да настроим компютрите на тази вълна. Но малка моя сърничке, сигурен съм, че-няма да заставим правителството на Съединените щати да се откаже от начина, по който е свикнало да действа!
Дали усмивката й беше ласкава или горчива?
— Аз пък съм сигурна, че можем да го направим — заяви тя.
Още същия следобед компютрите сред горите изпратиха въпроси, бързи като светкавица, до един компютър в Охайо, който ги препрати до компютър, в Сан Франциско, който пък от своя страна засипа с отговори нашите екрани: федералното законодателство забранява продажбата и изсичането на невъзстановими гори от обществени земи. Следваха сведения за 82 съдебни дела, водени в тази връзка.
Пристигнали в беззащитните гори на Южен Орегон, нима шансът ни бе довел в последната минута, преди началото на безмилостна кампания на насилие и унищожение?
Погледнах Лесли, съгласен с нейното безмълвно заключение. Не можехме да игнорираме престъплението, което беше на път да се извърши.
— Когато имаш свободна минутка — казах аз на другия ден, докато двамата с Лесли гледахме в светлите екрани. Това беше нашият код при работа с компютъра — помолвахме за внимание, но в същото време казвахме: „Недей да отговаряш, ако при едно погрешно натискане на копчето можеш да унищожиш цялата си работа от сутринта.“
След малко Лесли вдигна очи от екрана.
— Да, кажи.
— Не мислиш ли, че самата гора ни е повикала тук?
— попитах аз. — Не ти ли се струва, че тя мислено вика за помощ, че феите на дърветата, духовете на растенията, елфите на дивите животни са спомогнали стотици обстоятелства да се стекат по такъв начин, че ние да се заселим тук и да се борим в тяхна защита?
— Това звучи много поетично — каза тя. — И може би наистина е вярно.
При тези думи тя отново се обърна към работата си. След още един час пак не се стърпях.
— Когато имаш свободна минутка… След няколко секунди дисковото устройство на нейния компютър леко забръмча, запаметявайки информацията.
— Да!
— Как е възможно всичко това? — възмущавах се аз. — Комитетът по поземлено стопанство унищожава същите тези земи, които по закон трябва да защитава! Това ми прилича на… мечока Смоуки, който унищожава дървета1.
— Гарантирам ти, че скоро ще научи едно, уки — каза тя, — че способността на правителството да предвижда нещата се свежда до нула, а способността му за глупави действия, насилие и унищожение е равна на безкрайност. До голяма степен е така. Казвам до голяма степен, защото понякога хората биват възмутени достатъчно, за да му попречат да отиде докрай.