Выбрать главу

— Никак не бих искал да узная това — казах аз. — Предпочитам да науча, че правителството е мъдро и прекрасно и че на гражданите не трябва да им се налага да отделят от времето си, за да се защитават от избраните си лидери.

— На всички ни се иска да бъде така… — каза тя. Тя далеч ме бе изпреварила в мисленето си. След малко се обърна към мен отново, — Това, с което сме се заели, никак няма да бъде леко. Не става дума просто за гора, а за много пари, за огромна власт.

Тя остави един правителствен документ на бюрото ми.

— Комитетът по поземлено стопанство получава основните си доходи от компаниите по дърводобива. На него му се плаща да продава дърветата, а не да ги съхранява. Не си мисли, че от нас се иска само да посетим областния управител, да му посочим законите, които нарушава, и той веднага ще каже: „Вярно, виновни сме. Няма повече да правим така!“ Борбата ще бъде дълга и жестока. За да успеем, ще ни се наложи да работим по шестнайсет часа на ден през всичките седем дни от седмицата. Но ако нямаме намерение да спечелим, най-добре е да се откажем от самото начало. Ако ще се отказваме, да се откажем още сега.

— Във всеки случай нищо не губим — казах аз, като свалях от компютъра новата информация. — Докато е възможно данъчните служби всеки момент да нахлуят и да вземат първото копие от който и да било мой ръкопис, няма никакъв смисъл да пиша. За сметка на това мога да изпиша ей такъв протест срещу разпродажбата на горите за дървен материал! Така на държавата няма да й се налага да ми отнема насилствено онова, което пиша… Аз сам ще го изпратя. Стълкновение на различни интереси на различни служби — така го виждам в момента: Докато данъчната служба вземе решение дали да ми приеме парите, аз ще ги изразходвам в борба с Комитета по поземлено стопаниство!

Тя се разсмя.

— Понякога съм склонна да ти повярвам. Вероятно наистина няма такова нещо като несправедливост.

Нашите приоритети се измениха. Оставихме всяка друга работа и започнахме своите проучвания. На бюрата на кухненския плот и на леглото бяха натрупани хиляди страници материали, свързани със стопанисване на горите, с практиката на изсичане и възстановяване на насажденията, ерозия на почвите, възстановяване на почвите, защита на водните ресурси, промяна на климата, застрашени видове, социоикономика на дървесното стопанство, преимуществата от отглеждане на риби в маргинални райони, защита на вододайни зони, коефициента на топлопроводност на гранитните почви и закони, закони, закони. Цели книги със закони. Национална програма за защита на околната среда, политиката на федералното правителство за земите и закона за използване на земеделските ресурси, постановление за защита на изчезващите видове растения и животни, национална асоциация на търговците на коне, федерална администрация по контрол на замърсени води, автомобилна асоциация, стандарти по чистотата на водите, постановление № 516 на Министерството на промишлеността. Закони изскачаха от всяка страница през пръстите ни, от нашите компютри; изписани чрез електронни кодове и клетъчна памет, те запълваха дискета след дискета и ние запазвахме дубликати от тях в един сейф, в случай че нещо стане с нас или къщата, където работим.

Когато бяхме събрали достатъчно информация, с която можем да въздействаме и повлияем на другите, започнахме да се срещаме със съседите. Свързахме се с Денис Финдлейсън и Чант Томас, които бяха водили самотна борба до нашето идване. Настоявахме да получим подкрепа и помощ.

Повечето от хората в околността нямаха особено желание да се замесват в тази работа… Как добре ги разбирах!

— Никой досега не е спрял правителството да разпродава дървения материал от горите — казваха те. — Не съществува начин да се спре Комитетът по поземлено стопанство, когато реши да изсече някоя гора.

Въпреки това, когато узнаваха онова, което ние бяхме узнали — че опустошаването на горите представлява нарушение на закона, ние се оказахме с членство в организацията „Спасете гората“ от повече от седемстотин души. Нашето уединено място сред гората се превърна в генерален щаб, нашата малка горичка — в мравуняк, където съратниците ни сновяха насам-натам часове наред, за да получават и дават данни в компютрите.

Запознах се с една Лесли, каквато никога не бях виждал: напълно съсредоточена в настоящите дела; без усмивки, без лични отклонения — превърнала се бе в една целенасочена концентрация.

Непрестанно все ни повтаряше:

— Емоционалните призиви няма да помогнат. Неща от рода на: „Моля ви, не ни изсичайте прекрасните дървета, не унищожавайте пейзажа, не позволявайте животните да умрат“ — такива призиви не означават нищо за Комисията по поземлено стопанство. Заканите също няма да помогнат: „Ще окачим телени шипове по дърветата. Ще ви убием, само да се опитате да унищожите гората.“ Това единствено може да ги накара да извикат полиция да ги охранява, докато изсичат гората. Единственото, което може да принуди правителството да се откаже от проекта си, това е законовото действие. Когато познаваме закона по-добре от тях, когато те знаят, че можем да ги дадем под съд и да спечелим делото, когато бъдем в състояние да докажем, че нарушават федералното законодателство, изсичането на гората ще бъде спряно.