Опитахме се да влезем в преговори с Комитета по поземлено стопанство.
— Не очаквайте сътрудничество — предупреждаваше тя. — Можете да очаквате двусмислени разговор, опити за самозащита, уговорки от типа „няма вече да правим така“. Въпреки това преговорите са необходима стъпка, която трябва да предприемем.
Оказа се напълно права.
— Лесли, не мога да повярвам на този запис! Прочете ли го? Директорът на Комитета по поземлено стопанство в Медфорд седеше и разговаряше с нас и всичко бе записано на лента. Слушай:
„РИЧАРД: Какво искате да кажете — че желаете повече хора да протестират срещу изсичането на гората или че няма значение мнението на хората?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Ако питате за моето лично мнение, по-скоро няма значение.
РИЧАРД: Следователно за вас няма значение дали ще получите четиристотин, под писа или четири хиляди…
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Често получаваме подобни петиции. Не, едва ли ще има някакво значение.
РИЧАРД: Ако се съберат четири хиляди подписа, ако цялото население на Медфорд, щата Орегона, изрази протеста си срещу тази разпродажба на дървен материал, това пак ли няма да има значение?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: За мене не.
РИЧАРД: Ами ако професионални лесовъди изложат пред вае своите обективни възражения, ще ги изслушате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Не. Общественото мнение не е моя работа.
РИЧАРД: Интересува ни какво ви кара да бъдете толкова сигурен, че проектът си струва да се осъществи — въпреки силната обществена съпротива?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Това си е наша работа.
РИЧАРД: Случвало ли се е някога да се откажете от изсичането на определени гори, в резулната на обществения протест?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Не. Никога.“
На нея дори окото й не мигна. Стоеше загледана в екрана на компютъра си.
— Добре. Запиши това под заглавие „Недостатъчна аргументираност“. Това е диск 22, след „Изсичането нарушава националния закон за защита на околната среда“.
Тя рядко проявяваше гняв към нашите недоброжелатели. Документираше свидетелствата, въвеждаше ги във файлове и трупаше доказателствен материал за предаване делото на съда.
— Представи си, че бяхме ясновидци — обърнах се към нея веднъж, — и можехме да предскажем как и кога председателят на Комитета ще умре. Ако знаехме, например, че му остават два дни живот — че вдругиден един тон дървесни трупи ще се изсипе от камиона и ще го смаже — смяташ ли, че това може да промени нашето отношение към него?
— Не — отвърна тя.
Парите, които комисията отказа да приеме, бяха изразходвани за брошури по социални въпроси: „Предварителен анализ на състоянието на водите на реките Граус, Миу и ручеите Уотърс и Хенли, вливащи се в река Литълепългейт и Бивър Крийк в областта Джексън, щата Орегона“, „Преглед на очакваните последици от изсичането на горите в областта на река Граус и свързаната с това опасност за животните и растенията“, „Икономически преглед на продажбата на дървен материал от поречието на реката Граус“. Имаше още осем брошури, които също бяха с подобни набиващи се на очи заглавия.
Понякога заставахме на нашето хълмче и гледахме гората. Бяхме мислили, че е безсмъртна като тези планини. Сега виждахме, че е уязвима, както цялото семейство от растения и животни, които живееха тук в съгласие и хармония. Животът им се крепеше на косъм и я грозеше пълно унищожение заради някакъв си глупав дърводобив.
. — Дръжте се, дървета! — викахме ние към гората. — Дръжте се! Не се безпокойте за нищо! Ние ще ги спрем, обещаваме ви!
В други случаи, когато срещахме затруднения, понякога вдигахме поглед от компютрите и поглеждахме през прозореца.
— Правим всичко, което можем, дървета — проронвахме ние.
За нас компютрите „Епъд“ се оказаха нещо като револверите „Колт“ за ловците. Комисията дава трийсет дни на обществеността, за да подготви своя протест срещу изсичането на гората, преди да се заеме с осъществяването на своя проект и да я унищожи. Тя очаква да получи от две до десет страници, изпълнени със страстни емоции, от граждани, които молят за милост спрямо околната среда. От нас, от нашата организация и нейните домашни компютри, тя получи шестстотин страници с документирани факти, подредени един след друг, със случки и примери за доказателство, подвързани в три тома. Копия от всичко бяха изпратени на сенатори, представителни лица и до пресата.