закона. Е, как се чувстваш?
Всяка подобна забележка щеше да бъде свещена стрела, забита в сърцето ми, оловна стрела, която да пробие моята защитна броня. Днес това бе реалността на моя живот и аз имах чувството, че ме замерят с вкусен сметанов сладолед.
Пътувахме към къщата на моите родители в покрайнините — мястото, където бях живял като дете, докато я напуснах, за да летя. Забавих колата и я паркирах в една уличка, която ми беше позната още от времето, от което за първи път имах спомен.
Ето го добре познатия ми тъмнозелен облак от евкалипти над главата, ето и поляната, която косях още от момента, когато човек въобще може да прави това. Ето го равния покрив на гаража, където бях поставил първия си саморъчно направен телескоп, с който да гледам луната. Ето го бръшляна около оградата, ето я бялата дървена врата с дупки, през които да гледа кучето, отдавна мъртво.
— Няма ли да ги изненадаме? — Лесли пристъпи напред и пръстите й докоснаха дръжката на вратата.
И в този миг аз застинах на място, времето спря. Ръката й докосваше дървото, новият златен пръстен грееше — тази гледка прониза съзнанието ми до дъно. Трийсетте изминали години изчезнаха мигновено.
Онова момче, то бе знаело всичко! Момчето, което бях навремето, бе стояло пред тази врата и бе знаело, че жената, която е създадена, за да обича, ще бъде един ден тук. В този момент това не беше врата в пространството, това бяло дърво откриваше врата във времето. В проблясъка на един миг аз го видях, застанало в мрака на онова дълбоко минало, застанало с отворена уста пред вида на Лесли, сияйна като слънчевата светлина. Момчето е знаело!
Моята съпруга отвори вратата и се завтече да прегърне баща ми и втората ми майка.
Момчето избледня и изчезна с удивен поглед и все още отворена уста. Мигът си отиде.
Не забравяй! — извиках безмълвно отвъд десетилетията: недей да забравяш никога този миг.
Докато се събличах същата ве-чер в хотела, разказах за преживяването пред вратата и за това Как моят живот е бил разтърсен през всичките изминали години от нейното леко докосване, на онова дърво. Тя ме слушаше и прилежно слагаше блузата си на закачалката. — Защо е трябвало да ме държиш далеч от себе си толкова много години? — попита тя. — От какво си се страхувал?
Аз хвърлих ризата на стола, за миг забравил да бъда прибран като нея, но после се протегнах към закачалката.
— Защото се страхувах, разбира се. Боях се, че ще се променя, защитавах познатия си начин на живот, който ми се струваше най-правилен.
— Затова ли беше защитната броня? — попита тя.
— Да, разбира се, това бе самосъхранение.
— Самосъхранение. Почти всеки мъж, когото познавам, е потънал до шия в средства за самосъхранение — каза тя. — Затова дори и най-красивите са толкова ужасно непривлекателни.
— Отблъсквали са те, както и аз.
— Ти не си — каза тя. — Но когато й напомних фактите, бе принудена да признае. — За малко и ти не ме отблъсна. Но аз знаех, че хладната броня, пред която съм изправена, не си ти самият.
Привлякох я в леглото, вдъхвайки златистите й коси.
— Какво прекрасно тяло! Ти си толкова… невероятно красива и си моя жена! Как да свържа тези неща? Целунах ъгълчето на устните й съвсем леко
— Сбогом Хипотези!
— Сбогом ЛИ?
— Имах една хипотеза, едва ли не теория, която се потвърждаваше успешно, преди ти да прекъснеш изследванията ми: Красивите жени нямат особено отношение към секса.
Тя изненадано се разсмя. О, Ричард, не говориш сериозно! Наистина ли? — Наистина.
Бях уловен между два противоположни порива искаше ми се да говоря е нея и в същото време да я държа в обятията си. Време е и за двете, помислих си, време е и за двете.
— Знаеш ли къде е грешката на твоята хипотеза? — попита тя.
— Не смятам, че има грешка. Съществуват някои изключения, каквато си ти, слава Богу, но в общия случай е правилна: красивите жени толкова се уморяват да гледат на тях като на обект за секс, докато те самите знаят, че са много повече от това, че накрая изключват възможността за секс.
— Интересна теории, но не е вярна — каза тя.
— Защо?
— Глупав сексист. Да погледнем нещата от другата им страна. „Имам една теория, Ричард, че красивите мъже нямат особено отношение към секса.“