Плачеше така, сякаш нямаше никога да спре.
Аз я прегръщах и галех косите й.
— Успокой се, уки — мълвях аз. — Нищо не се е случило. Това е само къща. Нашият дом сме самите ние, където и да отидем… Един ден ще си построим друга къща, по-хубава от тази, и ти ще си направиш градини навсякъде, ще засадиш плодни дървета, домати и цветя, за каквито дори не сме си и мечтали тук. И ще опознаем нови диви цветя, и ново семейство сърни ще дойде да живее близо до нас. Мястото, където отиваме, ще бъде още по-красиво от това, обещавам ти!
— Но, Ричи, аз обичам това място.
Тя преглътна риданията си, покри ги дълбоко в себе си. Аз й помогнах да влезе в колата и потеглих. Долината, където бяхме живели, остана далеч зад нас и се скри от погледа ни.
Аз не заплаках, защото помежду ни съществуваше негласно споразумение — не бива да се предаваме едновременно. Ако единият е преизтощен, болен или наскърбен, ако е отчаян или безпомощен, другият не трябва да изпада в същото състояние. Той трябва да се владее, за да го подкрепи. Аз карах колата мълчаливо, докато Лесли се наплака и заспа, облегната на рамото ми.
Най-сетне сме свободни — помислих си аз, — отправяйки се към северните щати. Можем да започнем отначало, и то не от нищо. Можем да започнем отначало, като знаем всичко онова, което сме научили по пътя. Принципите да обичаш, да бъдеш водител на другия, да го подкрепяш и лекуваш. Те и до този момент работят за нас.
Банкрутът, това че си загубил правата над книгите си; може да изглежда несправедливо разорение, Ричард, но ние можем да погледнем под повърхността на нещата, нали? Сега е нашият шанс да се утвърдим в това, което е, а не в онова, което изглежда.
Започваме на чисто, необвързани с нищо, без никаква котва, която да ни дърца назад. Дава ми се шансът да потвърдя за себе си могъществото на Невидимия, в когото винаги съм вярвал! Съществува необорим космически закон, мислех си: Животът никога не изоставя живота.
Да се издигнеш над руините на богатството, е като да излезеш от затвора с летящ балон. Грубите тъмни стени паднаха от нас двамата. Ние оставяхме зад гърба си най-трудните години на изпитания и железни окови. Но сред тези стени също така бе израснал като златиста дъга отговорът на търсенията на летящия пилот… Аз открих единствения човек, който за мен означаваше повече от всеки друг. Неутолимото търсене, продължило десетилетия, бе дошло най-сетне до своя край.
Това е моментът, точно тук, където хълмовете на Орегона изчезваха в здрача, в който всеки добър писател би прошепнал: „Край“.
Заминахме далеч на север и взехме под наем една къща с парите на Мери Кинозвездата, за които Лесли настояваше, че са наши пари. Колко бе странно, да нямаш нито пукната собствена пара!
Тя бе пестелива и грижовна, колкото аз бях разточителен навремето. Пестеливост, икономичност — тези качества липсваха в списъка от изисквания за моята сродна душа. Но от вселената може да се очаква подобна предвидливост: единият от магическата двойка трябва винаги да компенсира онова, което липсва на другия.
Онова, което не бе липсвало от първия миг, в който върху главата ми се стовари голямо състояние, беше простота. Ако човек не е подготвен предварително за такъв шок, внезапното богатство може да го оплете в най-сложна витиевата паяжина, чиято хитроумна плетеница има опасност да му навлече най-остри усложнения. Простотата изчезва като живак, когато се разлее.
Сега простотата свенливо почукваше по рамката, където някога бе имало врата.
— Привет, Ричард. Не мога да не забележа, че парите ти са пропаднали. Виждал ли си небето напоследък! Погледни само облаците! Виж как Лесли засажда цветя, дори в градина, взета под наем! А не е ли прекрасно да гледаш как жена ти сяда да работи пред компютъра?
Наистина беше прекрасно. През топлите дни Лесли, облечена в обикновени дрехи — бели панталони от шлиферен плат и тънка блуза — идваше да работи заедно с мен в малкия ми кабинет. За мен бе съблазнително удоволствие да мога просто да обърна глава и да я попитам как се пише думата „съгласие“. Простотата бе нещо, което толкова много обичах!
Не всички неприятности обаче бяха приключили. Най-накрая дойде моментът, когато служителят, който се занимаваше с делата около банкрута и който беше . упълномощен да разпродаде цялото мое бивше имущество, ни изпрати известие, че е обявил разпродажбата на авторските права на моите книги и седемте вече можеха да бъдат откупени. Както всеки друг, и ние можехме да участваме в покупката, ако желаем.
И ето че си сменихме ролите. Сега аз станах предпазлив, а Лесли след месеци изчакване изведнъж беше готова да пръска пари.