Хвърлих поглед към Лесли и тя незабележимо ми махна, за да потвърди, че още е тук.
— Какъв беше въпросът? — продължих аз. — О, откъде ми идват подобни безумни идеи? Отговорът е: от феята на съня, феята на разходката, феята на душа. феята на книгите. А в последните няколко години — от моята жена. Сега, когато у мене възникват въпроси, обръщам се към нея и тя ми дава отговорите. Ако още не сте намерили своята сродна душа, препоръчвам ви да я потърсите колкото се може по-скоро. Следващият въпрос?
Имам толкова много неща да кажа, мислех си аз, а разполагам само с по един ден във всеки град, където съм поканен да говоря. Осем часа не са достатъчно време. Как ли някои лектори успяват за един час да кажат онова, което искат? През първия час ние едва можем да нахвърляме основните рамки, след които да разкрием своята представа за света.
— Госпожата в дъното отдясно…
— Въпросът ми е към Лесли. Как човек може да разбере кога е срещнал сродната си душа?
За миг от секундата жена ми ме погледна с ужас и взе микрофона.
— По какъв начин човек може да разбере дали е срещнал своята сродна душа? — повтори тя спокойна, сякаш винаги е правила само това. — Когато аз срещнах моята сродна душа, не го разбрах. Това се случи в асансьора. „Нагоре ли пътувате?“ — попитах аз, „Да“ — отвърна той. Никой от нас тогава не разбра какъв смисъл ще имат тези думи за хората, които сме сега.
— Четири години по-късно се опознахме по-добре и веднага се почувствахме най-добри приятели. Колкото повече го опознавах, толкова повече му се възхищавах и си мислех колко истински прекрасен човек е той! Това е отговорът. Търсете любов, която с времето става по-силна, в която все повече се възхищавате един на друг и взаимното ви доверие укрепва от бурите и сътресенията. С този човек аз разбрах, че за мен е възможно да изпитам душевна близост и радост. Винаги съм мислела, че тъкмо от това се нуждая, че това е моят личен знак за сродна душа. Сега мисля, че това са знаците за всички нас, но ние се отчайваме, когато не можем да ги намерим и се примиряваме с по-малко. Как да се осмелим да търсим душевна близост и радост, когато най-доброто, което можем да намерим, е някакъв сладникав любовник и примирено спокойствие? И все пак дълбоко в душите си знаем, че страстта охладнява, че примирението се превръща в незнайно откъде дошла тъга и започват да ни преследват въпросите: Това ли е любовта на моя живот, нима това е всичко, заради това ли съм се родил на земята? Дълбоко в сърцата си ние знаем, че има и нещо повече и копнеем за човека, който така и не сме открили. Затова и толкова често се случва единият от двамата да се опитва да се развива, да върви нагоре, а другият да го дърпа надолу. Единият върви напред, другият иска на всяка цена за — всеки две стъпки напред — да го принуди да направят три назад. Тогава си помислих, че най-добре е да се науча да бъда щастлива сама, с моите приятели и моята котка. По-добре е да чакам сродната душа, която никога не идва, отколкото да се примирявам с тези скучни компромиси. Сродната душа е човекът, който има ключалки, съответстващи на нашите ключове, и ключове, които съответстват на нашите ключалки, Когато изпитаме доверие и отворим ключалките, нашият истински Аз излиза и ние можем да бъдем напълно искрено такива, каквито сме; можем да бъдем обичани за онова, .което сме, а не за онова, което претендираме да бъдем. Всеки открива най-доброто у другия. Каквото и да става наоколо ни, ние се чувстваме сигурни с този човек в нашия рай. Сродната душа е човекът, който споделя с нас най-дълбоките ни копнежи, нашето чувство за посока. Ако сме като два балона, насочени нагоре, шансът да сме намерили верния човек е много голям. Нашата сродна душа е човекът, който вдъхва живот на живота.
За нейна собствена изненада публиката я посрещна с бурни ръкопляскания. Аз едва ли не бях повярвал на думите й, че не е много добра, когато говори пред аудитория. Тя беше съвършена.
— Мислите ли също като него — обади се следващият от аудиторията, — съгласна ли сте с всичко?
— Дали между нас има съгласие по всички въпроси? — повтори тя. — В повечето от случаите — да. Той например включва радиото и аз установявам, че е единственият човек сред познатите ми, който, също като мен, обича да слуша гайда. Той е единственият, който, също като мен, си спомня дума по дума песничката „Сам съм“ от детското филмче.