Застанах до „Уидж“ и погледнах в кабината, почтително хванал ръцете си отзад. Никой в авиацията не обича непознати да пипат самолетите без разрешение — не толкова, че самолетите могат да бъдат повредени, колкото защото това е неоправдана фамилиарност, все едно някой непознат да мине покрай жена ти и да я докосне, за да види как ще реагира.
Далеч от мен, близо до вратата на хангара, се намираше „Тигровата пеперуда“ — горното й крило се извисяваше над другите самолети, както приятел, помахал с кърпичка над тълпата. Крилото бе с цветовете на самолета на Шимода — златистобяло! Колкото повече се приближавах, проправяйки си път през лабиринта от криле, опашки и други съоръжения, толкова по-удивен оставах от цвета на тази летателна машина.
Тези „Хавиландски пеперуди“! Каква история криеха те! Мъже и жени, които в моите очи бяха герои, са пътували с „Тигрови пеперуди“, с „Пеперуди скитници“ и „Лисичи пеперуди“ от Англия по целия свят. Ейми Лорънс, Дейвид Гарнет, франсис Чичесър, Константин Шак Лин, та дори самият Невил Шут — всички тези имена и приключенията, които са преживели, ме накараха да приближа до „Пеперудата“. Какъв прекрасен малък биплан! Целият бял със златисти шаврони, широки около десет инча и заострени в предната част като стрели, които достигаха до края на крилете и хоризонталния стабилизатор.
Запалителят на двигателя е от външната страна и ако може да се вярва на възстановката… да, в долната част на кабината има огромен британски военен компас! Трябваше ми усилие, за да не протегна ръце да го докосна, беше толкова красиво устройство. А педалите за управление трябва да са…
— Май това самолетче ви харесва, нали?
Едва не извиках, толкова ме стресна. Мъжът беше стоял до мен около половин минута, бършейки ръцете си от маслото с кърпа, и ме бе наблюдавал как съм се захласнал по неговата „Пеперуда“.
— Да ми харесва ли? — казах аз. — Та тя е направо великолепна!
— Благодаря. От година вече излезе от употреба. Сменил съм всичко, като се започне от колелата.
Погледнах по-внимателно обшивката… под боята се забелязваше съвсем леко материята отдолу.
— Изглежда като секонит — казах аз. — Изящна изработка.
Това беше всичко, което бе необходимо, за да се запознаем; човек не се научава за един ден да различава първокачествена памучна материя от секонитовата обшивка на старите самолети. — А откъде намерихте компаса?
Той се усмихна, щастлив, че съм го забелязал.
— Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че го открих в един най-обикновен магазин в Дотан, Алабама? Истински компас от Кралското военно въздухоплаване от 1942 година. Седем долара и петдесет цента. Не знам как е попаднал там, но аз го измъкнах!
Ние пообиколихме „Пеперудата“. Той слушаше онова, което му разказвах, докато аз си дадох сметка, че никак не ми се ще да се разделям с миналото, с така добре познатия ми и прост живот на летец. Дали не се поддадох на погрешен импулс, когато продадох „Стрелата“ и . прерязах мостовете към миналото, за да тръгна да търся някаква неизвестна любов? Тук, в хангара, се чувствах така, сякаш целият ми свят се е превърнал в музей или стара фотография; един сал, пуснат да плува свободно по течението, който бавно се отдалечаваше в историята…
Тръснах глава, за да прогоня мислите си, смръщих се и прекъснах механика.
— Продава ли се „Пеперудата“, Чет? Той не прие въпроса ми на сериозно.
— Всеки самолет се продава. Както се казва, важното е колко струва. Аз съм повече самолетостроител, отколкото летец, но ще ти кажа, че доста пари ще поискам за „Пеперудата“.
Аз клекнах и погледнах отдолу под самолета. Нямаше и следа от масло по обтекателя на мотора.
Значи възстановен напълно преди година от самолетен механик, мислех си аз, и е затворен в този хангар оттогава. Тази „Пеперуда“ е наистина голяма находка. Никога дори и за миг не съм си помислял да спра да летя. С тази „Пеперуда“ можех да прелетя цялата страна. Можех да отивам с този самолет на телевизионни интервюта и да измина целия път, който е необходимо, за да открия сродната си душа!
Оставих спалния си чувал долу, за да седна на него.
— Какво значи много пари, ако са в брой?
Чет Дейвидсън отиде на обяд след час и половина, А аз взех формуляри и технически инструкции за „Пеперудата“ и се отправих с тях към канцеларията.