— Извинете, госпожо. Мога ли да се обадя по телефона?
— Разбира се. В града ли ще звъните?
— Не.
— Има автомат точно пред вратата, господине.
— Благодаря ви. Имате хубава усмивка.
— Благодаря, господине! Много добра практика са тези брачни халки. Позвъних на Елеонор в Ню Йорк и й казах, че ще дам интервютата за телевизията.
Да спиш под крилете на самолет сред полето, ти помага да научиш съвсем непосредствено много неща: звездите, дъждът и вятърът превръщат сънищата в реалност. Хотелите от своя страна не могат да те научат на нищо, в тях няма простота и истинност.
Една от най-истинските и полезни храни се получава, като смесиш брашно за палачинки с изворна вода сред дивата природа на фермерска Америка. Да нагъваш фъстъци, докато пътуваш с такси, съвсем не е толкова полезно, нито естествено.
Човек изпитва известна гордост, когато пътниците цели и невредими стъпят от стария биплан на земята и страхът им от височините се е превърнал в победа. Измъчените телевизионни интервюта в промеждутъка между комерсиални реклами и тиктакането на стрелката на секундарника — на тях им липсва това чувство на споделен триумф.
Тя обаче си заслужава и хотелите, и фъстъците, и интервютата, в които се отброяват секундите, тя — моята сродна душа, която все ми се изплъзва, но която аз непременно ще срещна, ако продължа да се движа, да наблюдавам, да търся из телевизионните студиа на много градски центрове.
Изобщо не ми идваше наум да се съмнявам в нейното съществуване, защото навсякъде срещах толкова нейни подобия. От дългото си скитане като пилот знаех, че Америка е на първо място по изключително привлекателни жени, защото техните дъщери сигурно вече са милиони. Аз бях един скитник и ги познавах единствено като прекрасни пътнички, които бе изключително приятно да наблюдаваш, докато пътуващ с биплана.
С тях бях водил само практически разговори: Самолетът е много по-сигурен, отколкото ви се струва. Ако си вържете косата с панделка, госпожице, преди да полетим, после ще ви бъде по-лесно да я срешите. Да, наистина е малко ветровито — това са десет минути в открита кабина, при скорост 80 мили в час. Благодаря ви. Три долара е цената, моля. Заповядайте! И на мен също ми беше приятно.
Дали заради интервютата, дали заради успеха на книгата ми или заради новата ми банкова сметка, и това, че вече не летях от място на място неспирно — изведнъж започнах да срещам толкова привлекателни жени, каквито не бях срещал никога преди. Насочил пялото си внимание към тази, която търсех, аз срещах всяка жена през призмата на надеждата: за мен беше именно тя, докато не се окажеше, че съм сгрешил.
Чарлин, която бе телевизионен модел, спокойно би могла да бъде моята сродна душа, ако не беше толкова хубавичка. И най-лекият недостатък, когато се вгледаше в огледалото, идваше да й напомни, че бизнесът е суров, че само няколко години й остават, за да заработи за пенсия и да поспести нещичко. Понякога говорехме и за друго, но не за дълго. Тя все се връщаше на темата с бизнеса. Договори, пътувания, пари, агенти. По този начин тя казваше, че е уплашена и не знае как да се измъкне от това убийствено огледало, което отразяваше външния блясък.
Джейни пък не се страхуваше от нищо. Тя обичаше да се събира с приятели, обичаше да си попийва. Чаровна като изгрева, тя се мръщеше и въздишаше, когато откриеше, че аз не знам за някое светско събитие.
Джаклин не пиеше и не посещаваше светски забавления. Тя имаше блестящ ум, но не можеше да повярва в това.
— Изключиха ме от гимназията — разказваше тя, — така и не получих диплома.
А без диплома човек не може да е образован, нали, както и без ценз. Трябва да се примиряваш с каквато работа ти попадне, да гледаш да не изпуснеш сигурната работа като сервитьорка на коктейли, колкото и да е затъпяващо това. Казваше, че получавала добри пари. Наложило се да прекъсне образованието си. Трябваше да прекъсна училище, нали разбираш.
Лайан изобщо не се интересуваше нито от образование, нито от работа. Тя искаше да се омъжи, а най-добрият начин да се омъжи според нея беше да я видят да излиза с мен, за да може бившият й съпруг да я изревнува и отново да прояви интерес към нея. От ревността щеше да дойде и щастието.
Тамара обичаше парите и изглеждаше толкова ослепителна, че наистина си струваше цената. Лицето й беше като модел на художник, умът й правеше сметки дори и когато се смееше. Бе чела много, бе пътувала много, знаеше много езици. Бившият й съпруг беше инвеститорски брокер и Тамара искаше да отвори собствена брокерска къща. Сто хиляди долара щяха да й бъдат достатъчни, за да започне бизнес. Само сто хиляди долара, Ричард. Не можеш ли да ми помогнеш?