— физика ли?! Какво ви кара да се занимавате с физика…?
Поразителен човек — положителен, прям, мотивиран. Тя посегна към чантичката си.
— Имате ли нещо против да си запаля цигара? Ако въпросът й ме стъписа, то моят отговор направо ме накара да онемея.
— Съвсем не.
Тя си запали цигара и започна да говори за физика, без да забелязва какъв смут бе предизвикала в съзнанието ми. РИЧАРД! КАКВО ГОВОРИШ? КАКВО ЗНАЧИ ТОВА „НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ, СЪВСЕМ НЕ“? Госпожицата иска да си запали ЦИГАРА! Знаещ ли какво говори това за нейните ценности и за бъдещето й в твоя живот? Това говори „Пътят е затворен“…
Млъкнете — казах аз на моите принципи. Тя е блестяща, различна от другите, с ум като светкавица и зелени очи, забавна, красива, сърдечна, вълнуваща, а аз съм толкова уморен да мисля за всичко все сам и да спя с красиви непознати. По-късно ще си поговоря с нея във връзка с пушенето. Тази вечер не.
Принципите ми се оттеглиха толкова бързо, че чак се стреснах.
— …Е, няма да бъда богата, но все някак ще се оправя — говореше тя. — Ще си купя собствен самолет, дори и да е стар и използван! Нали няма да съжалявам?
Димът се виеше на кълба, както обикновено точно в лицето ми. Аз спуснах мисловен екран срещу него, опитах се да си изградя мисъл-форми, които да ми бъдат щит, и бързо се овладях.
— Първо ще си купите самолет, а после ще се научите да летите, така ли? — попитах аз, като гледах очите й.
— Да. Тогава ще трябва да плащам само за инструктор, а не и за да наема самолет. В крайна сметка това ще ми излезе по-евтино, нали? Не ви ли се струва разумна идея?
Разисквахме известно време идеите й и аз предложих понякога да идва, за да лети с някой от моите самолети. Новият хидроплан „Езерна амфибия“ беше толкова добър, сякаш направен да те пренася в бъдещето и миналото, във въздуха и водата. Тя щеше да го хареса, мислех си аз.
Два часа по-късно лежах в леглото си и си представях как ли ще изглежда, когато се появи.
Не трябваше дълго да чакам. Тя изглеждаше съблазнителна, гъвкавото й загоряло тяло увито в хавлия.
После хавлията падна и тя се промушна под завивките й се наведе да ме целуне. Целувката и не казваше „Познавам те и те обичам“, а „Хайде да бъдем любовници и да видим какво ще излезе от това“.
Приятно беше да се отдадеш на удоволствието и да не търсиш някой, когото така и не можеш да намериш!
— Бих предпочел да не пушиш в къщата, Кати.
Тя остана изненадана и запалката й замръзна на сантиметър от цигарата.
— Но миналата нощ нямаше нищо против.
Аз оставих чиниите в умивалника, забърсах с гъбата кухненския плот. Вън вече беше топло, само няколко облачета дим щяха да се разнесат в утринния въздух. Имаше разсеяна облачност на шест хиляди фута височина, видимост петнайсет мили с лека мъглица. Пълно безветрие.
Тя бе все така привлекателна, както и вчера. Щеше ми се да я опозная по-добре. Дали цигарите щяха да ме разделят с тази жена, с която се бях сближил и можех да разговарям по-дълго от минута?
— Нека ти кажа какво мисля за цигарите — обърнах се към нея аз.
Дълго й обяснявах.
— …С цигарите човек казва на всеки наоколо си — завърших думите си аз, — казва му: „Не ме е грижа за теб, въобще не ме интересува дали можеш да дишаш. Ако искаш, умирай, аз ще си запаля цигара!“ Никак не е учтив навик пушенето. Това не е нещо, което човек трябва да прави край хората, които обича.
Вместо да се разгневи и да тръгне към вратата, тя кимна с глава.
— Да, зная, че е ужасен навик. И без това мисля да се откажа.
Затвори чантичката си с цигарите и запалката.
След време физиката отпадна — сега искаше да опита да работи като модел. После се появи пеенето. Имаше чудесен глас, упоителен като гласа на сирена сред морските мъгли. Но винаги, щом трябваше да премине от желанието към работа, за да го реализира, тя губеше интерес и се насочваше към друга мечта. Най-сетне опря до мен — не мога ли да й помогна да си отвори малък бутик?
Кати беше безгрижна, остроумна; обичаше хидроплана, влюби се в летенето на момента, но си оставаше непреодолимо чужда за мен. Беше чуждо тяло в моята система, колкото и да бе прекрасна, и системата ми постепенно я изтласкваше, колкото се може по-внимателно.
Никога нямаше да бъдем сродни души. Ние бяхме две лодки, срещнали се посред океана, всяка от които бе сменила за известно време курса си, за да поплуваме заедно в една посока сред пустото море. Бяхме различни лодки, които плуваха към различни пристанища и знаехме това.
Аз имах странното чувство, че тъпча на едно място и изчаквам нещо да се случи, за да тръгне моят живот в предопределената му посока, да получи смисъл и цел.