От практика знаех, че сега трябва да се освободя от главния парашут и да отворя резервния, който беше привързан към гърдите ми. Нима е справедливо да претърпя злополука заради парашута по време на двайсет и деветия си скок? Съвсем не ми се вижда справедливо!
Не може да овладее мислите си. Липса на дисциплина. Д минус.
Имах късмет, че времето започна да тече сякаш по-бавно. Една секунда се равняваше на минута.
Но защо ми беше толкова трудно да вдигна ръце и да се освободя от този парашут, който не иска да се отвори?
Ръцете ми тежаха сякаш тонове и аз с огромно усилие ги повдигнах, за да откопчая закопчалките на раменете си, наистина с огромно усилие.
Дали си струваше цялото това напрежение? Не бях инструктиран колко трудно е да се достигнат тези закопчалки! Изпитах огромен яд към инструкторите, докато най-сетне успях да откача парашута.
Бави се, бави се. Много е бавен.
Престанах да се въртя и се обърнах, за да отворя резервния парашут, когато за моя най-голяма изненада видях, че увързаният найлон продължава да лети с мене! Приличах на фойерверк, както бях превързан за яркото платно, и падах като ракета^ хвърлена от небето.
— Внимавайте, курсанти — бе говорил навремето инструкторът. — Вероятно такова нещо няма да ви се случи, но недейте забравя: Никога не отваряйте резервния парашут, преди да сте се Освободили от главния, ако той се е заплел, защото резервният също може да не се отвори. Ще се омотае около вимпела и дори няма да ви забави, докато падате стремглаво към земята. НЕПРЕМЕННО ПЪРВО СЕ ОСВОБОДЕТЕ ОТ ОТКАЗАЛИЯ ПАРАШУТ!
Но аз не се бях освободил и той продължаваше целия оплетен да се мотае на гърба ми!
Наблюдателят направо изкрещя от недоволство.
Загубва самообладание, когато е поставен на изпитание. П, което означава „Провалил се“.
Чувствах как земята под мен се приближава все повече. Щях да си ударя врата в тревата, при 125 мили в час. Това беше сигурен начин да умреш бързо. Защо ли не виждам целия живот да преминава като светкавица пред очите ми, защо не излизам от тялото си, преди да се ударя в земята, както пише, че ставало в книгите? ОТВОРИ РЕЗЕРВНИЯ ПАРАШУТ!
Забавени действия. Задава неадекватни въпроси. Твърде несъвършено човешко създание.
Дръпнах аварийното въже и резервният парашут мигновено се отвори пред лицето ми, изскочил от пакета като сребърна снежнобяла раковина, изстреляна в небето, Той се издигна до увързаното платно на основния парашут. Бях сигурно завързан за два фойерверка, които падаха устремно към земята.
Последва ослепително бял изстрел и парашутът бе отворен, напълно отворен, при което аз увиснах във въздуха на 400 фута над оранжевата горичка като счупена кукла, която виси на конците си, спасена в последната минута.
Времето отново се върна към нормалния си ход, дърветата се блъснаха наоколо ми и аз скочих на земята на крака, след което се търкулнах в тревата — не мъртъв, но с доста затруднено дишане.
Дали вече не се бях разбил при падането, след което някакъв спасителен парашут ме бе издигнал на две секунди време над земята и ме бе спасил? Смъртта беше едно алтернативно бъдеще, което за малко не бях избрал. И докато то се отдалечаваше от мен, щеше ми се да му помахам за сбогом. Да му помахам почти с тъга. В това бъдеще, което беше вече едно алтернативно минало, може би щях да намеря мигновените отговори на отдавнашното си любопитство относно смъртта.
Успя да оцелее. Спаси го късметът му и възхитителното поведение на ангелите му хранители. Ангели хранители: А. Ричард: П.
Събрах резервния парашут, сгънах го с любов на една купчинка до онзи, който бе отказал. След това седнах на земята до дърветата и преживях в мислите си последните минути отново, записах в джобния си бележник какво се бе случило, какво бях видял и какво си бях помислил, какво бе казал подлият наблюдател, тъжното сбогуване със смъртта и всичко, което можах да си спомня. Докато пишех, ръката ми нито веднъж не потрепери. Или не бях изпитал никакъв шок при това скачане, или най-отмъстително го бях потиснал.
Върнак се у дома същия ден, но там не ме чакаше никой, с когото да споделя приключението си, никой, който да ми зададе въпроси, които да ми подскажат някои ценни наблюдения, останали от мен незабелязани. Кати бе излязла с някого през свободната си вечер. Децата на Бриджид имаха представление в училището. Джил беше уморена от работа. Единственото, което можех да направя, бе да се обадя на Рашел в Южна Каролина. Колко е приятно да говори с мен, каза тя, да заповядам винаги, щом мога. Не споменах нищо за скока, за не-отворилия се парашут и за алтернативното бъдеще, за възможната ми смърт в оранжевата горичка.