Тихо е тук на небето, помислих си, като се поизправих и отърсих глава.
Няма никаква болка. Спокойно тихо прошумолява-не… Какво ли може така да шумоли на небето, Ричард?
Отворих очи и установих, че небето много наподобява смачкан дизелов генератор, следствие на катастрофа на огромен самолет…
Умът му е като на жаба, ако се съди колко разбира какво става.
Почакай малко! Възможно ли е… да не се намирам на небето? Аз не съм мъртъв! Седя вътре в разнебитената кабина и, както изглежда, самолетът още не се е взривил. Изглежда ще се РАЗБИЕ! след две секунди, а аз съм тук като хванат в капан… Явно няма да умра от експлозия, изглежда, че просто ще изгоря!
Само след секунди вече бягах и се намирах на сто метра от димящата развалина, която съвсем доскоро беше един красив самолет, дори и да не може да се твърди, че е много надежден, евтин или приятен за каране. Препънах се и се пльоснах с лице върху пясъка^ както съм виждал да правят пилотите във филмите, преди взривът да залее целия екран. Забил лице в пясъка, покрих тила си с ръце и зачаках взрива.
Развива забележителна скорост, когато най-сетне разбере какво става.
Половин минута. Нищо. Още половин. Вдигнах глава и се огледах.
После се изправих, изтръсках пясъка и пелиновите клонки от дрехите си. Кой знае откъде в ума ми започна да се върти някаква мелодия на рокендрол. Аз нищо не забелязвах. Може би се опитвах да бъда равнодушен?
Какъв съм глупак. Никога не се е случвало самолет от този тип да катастрофира, без да се взриви като буре, пълно с барут. Единственото изключение беше тази развалина, която доскоро пилотирах. И ето че сега трябваше да давам показания, да запълвам цели папки с хартия… Щях да се бавя с часове, преди да мога да се кача на самолет и да замина на запад. Мелодията продължаваше да се върти в главата ми.
Не е много разстроен от преживения шок. Б плюс за хладнокръвие, когато всичко е свършило.
Поласкан от оценката и подсвирквайки си мелодията, аз тръгнах обратно към останките от мустанга, намерих торбата с дрехите си и несесера за бръснене и ги взех.
Здрава се оказа кабината, трябва да се признае.
Да, разбира се! Самолетът не беше се взривил, защото газта бе изключена при приземяването.
Наблюдателят вече бе избледнял и изчезнал, клатейки глава, и аз видях няколко пожарни коли да приближават насам. Те никак не се интересуваха от онова, което им говорех относно отсъствието на гориво. Заляха останките от самолета с пяна за всеки случай.
Жал ми беше за радиоапаратурата, част от която беше останала незасегната в кабината и всеки апарат от която ми струваше цяло състояние.
— Гледайте да не залеете с пяна и кабината, момчета. Там апаратурата…
Твърде късно. Като предпазна мярка те запълниха кабината с пяна до върха.
А сега какво? — мислих си аз безпомощно. Сега какво, сега какво?
Изминах пеша милята, която ме делеше от летището, купих си билет за следващия самолет, който излиташе, попълних колкото се може по-сбито информацията около инцидента и казах на аварийните служители къде да откарат останките от изпочупената машина.
Тарам-тарам… Ей-я, ей-я.
Защо ли в главата ми се въртеше все тази песен? Удивително. След двайсет години защо трябваше да си спомня за нея сега?
Песента продължаваше да бучи в главата ми, без да се интересува защо: Животът щеше да е сън (тарам), ако политнем двама в рая (тарам).
Ех, че песен! Като че ли призракът на „Мустанг“ пееше с всички звукови ефекти на песента!
Животът щеше да е сън, любима…
Разбира се, че сън щеше да е животът, метално плашило такова! За малко и мен да ме отнесеш в рая със себе си! Тарам, негодна развалина такава!
Няма нищо, което да ни мине през ума и да няма никакъв смисъл. Този самолет така и никога не ме взе на сериозно.
Пътническият самолет се стрелна покрай пелина, преди да излети. Аз гледах през прозорчето до мястото си.
Обленият с пяна корпус на „Мустанг“ вече беше качен върху платформата, с която трябваше да бъде изтеглен и кранът издигаше счупените му криле.
На теб ти се поиска да си поиграеш, а, самолетче? Беше ти приятно да си чупиш по нещо при всеки полет, докато най-сетне реши съвсем да се противопоставиш на волята ми?
Загубата е само твоя! Може да се намери някой, който да забрави миналото ти и да те сглоби отново след сто години. Тогава спомни си този час и бъди мил с него! Заклевам те, машинке, защото аз нямам никакво намерение да те възстановявам.
Първо инцидент с парашута, сега и самолетна катастрофа. Замислих се над всичко това и реших, че явно имам някакво Божествено ръководство, което ме пази така, че да няма и драскотина върху мене, когато приключението стане малко по-рисковано, отколкото съм възнамерявал.