Двамата с Дона лежахме на слънце на палубата на платноходката ми и се носехме по течението трийсет мили северно от Киуест.
— Никоя жена в моя живот не ме е притежавала — говорех й тихо, търпеливо аз — и аз не съм имал такива претенции към никоя жена. Това за мен е от изключително значение. Обещавам ти никога да не посегна на твоята свобода, да не бъда ревнив.
— Приятно ми е да чуя това за първи път — каза тя. Имаше къса и черна коса, кафявите й очи бяха притворени срещу слънцето. Тя имаше тен с цвета на лакирано тиково дърво, след многото лета, откак се бе развела, далеч на север.
— Повечето мъже не могат да разберат това. Аз живея както си поискам. Живея с един мъж, когато искам, и си отивам, когато искам. Това не те ли плаши?
Тя повдигна ивиците на бикините си, за да не се отразят на тена.
— Да ме плаши ли? Това може само да ме радва! Никакви вериги, въжета и усложнения, никакви спорове и цялата тази досада. Един подарък, който идва от самото сърце: Тук съм не защото съм длъжен, не защото съм закрепостен, а защото искам да съм с теб повече от всичко на света.
Водата нежно се плискаше. Ярка светлина проблясваше в платното вместо сенки.
— В мое лице ще намериш най-сигурния си приятел — заявих аз.
— Най-сигурния ли?
— Аз ценя твоята свобода, защото ценя своята. И съм изключително чувствителен. Ако се засегна или поискам от тебе нещо, което ти не желаеш, трябва само да прошепнеш най-тихото не. Аз презирам натрапниците, хората, които нарушават неприкосновеността на другия. Дори само да намекнеш, че аз съм такъв човек, ще се махна; преди да си изказала намека докрай…
Тя се обърна на другата страна, подпряла главата си с ръка, и отвори очи.
— Това не ми звучи като предложение за женитба, Ричард.
— И не е. Благодаря.
— Често ли получаваш подобни предложения? — попитах аз.
— Дори и няколко само са ми много — отвърна тя. — Една женитба ми беше достатъчна. И тя ми беше в повече. Някои хора се чувстват по-добре женени; за мен това не се отнася.
Разказах й някои неща за бившия си брак, за щастливите години, които станаха трудни и мъчителни. Бях получил същите уроци, които е трябвало да преживее и тя.
Огледах се във водната повърхност на залива, който бе гладък като огледало. Морето бе гладко като размекнат сладолед.
— Що за срам, Дона, няма нито едно нещо, за което да не сме съгласни.
Носехме се по течението още един час, когато вятърът задуха в платната и платноходката бързо се понесе напред. Когато за втори път седнахме да се храним на сушата, вече се познавахме добре, прегърнахме се за сбогом и си пожелахме отново да се видим някой ден.
Както с Дона, така беше и с всяка друга жена в живота ми. Уважение на личната независимост на частния живот, безусловна свобода. Деликатни споразумения срещу самотата бяха това. Разумни и хладни любовни връзки без любовта.
Някои от моите жени приятелки не бяха се женили никога, но повечето бяха разведени. Някои едва бяха преживели своите нещастни връзки, пребивани от агресивни мъже, уплашени, въвлечени от масовата психоза в постоянни депресии. За тях любовта бе нещо непонятно с трагически последици; любовта бе празна дума, след като е била лишена от смисъл от съпруг, превърнал се във властник, или любовник, превърнал се в тьмничар.
Ако проследя тази своя мисъл докрай, може би щях да се изправя пред гатанка: Любовта между мъжа. и жената се е превърнала в дума, лишена от смисъл. Но дали всъщност има смисъл, Ричард?
Отговорът ми се изплъзваше.
Месеците се нижеха и аз все повече губех интерес към любовта, към това какво е любов и какво не, и загубих мотива да търся своята неизвестна сродна душа. Постепенно мястото й бе заето от възникването на нова идея, идея толкова рационална и блестяща, колкото се бяха оказали моите делови реализации,
Ако съвършеният партньор, мислех си аз, е онзи, който удовлетворява всички наши потребности през цялото време, и ако една от нашите потребности е именно непрекъснатото разнообразие, това значи, че никой човек никъде не може да бъде нашият съвършен партнъор!
Единственият истински духовен партньор може да се открие сред много различни лица. Моята съвършена жена има плътта и интелекта на тази моя приятелка, сърдечността и красотата на друга, смелия приключенски дух на трета. Ако никоя от тези жени не е с мен един ден, то значи, че моята сродна душа се изявява в пълния си блясък в други тела на друго място; да си съвършен, не означава да бъдеш недостъпен.
„Ричард, пялата тази идея е много мъглява! Нищо няма да излезе от нея!“ — Ако това беше вътрешният ми глас, който крещеше насреща ми — а то беше — просто му натъпквах устата с парцали.