Единственото изпитание, на което са подложени те, а другите не са, това е изпитанието на известността. Но ние наблюдаваме как понасят и него. Един ден и ние можем да излезем в светлините на прожекторите, и този опит ще ни бъде от полза.
Какво стана, мислех си аз, с онзи пилот, който летеше из полята на Средния Запад? Нима той успя толкова бързо да се превърне от най-обикновен летец в наперен плейбой?
Станах от килима и прекосих празната си къща, за да отида до кухнята. Видях голямата купа с царевичен чипс, който постепенно избаятяваше, после се върнах и седнах в разкошния стол до мозаичния прозорец и се загледах към езерото.
Нима се бях превърнал в плейбой? Но това е смешно. Вътрешно не съм се променил ни най-малко.
Но дали пък всички наперени плейбой не си казваха същото, Ричард?
Един „Пайпър Къб“ от близкото училище по воден планеризъм се обучаваше да се спуска над земята леко…
Спускаше се бавно и продължително, постепенно намаляваше мощността, докато леко се докосваше до блестящите води на езерото Тереза. После обръщаше и отново набираше скорост, за да излети.
Известността ме научи да се крия, да се обграждам със стени. Всеки човек си има своята желязна броня и прикритие от бодли, които използва в определени случаи.
В началото известността те ласкае. Нямаш нищо против камерите, а зад камерите стоят толкова чудесни хора. Ще бъда мил с тях, докато и те са мили и дори няколко минути след това.
Дотам стигаха стените, които си изградих онзи ден във Флорида. Повечето от хората, които ме познаваха от някое интервю или от корицата на списание или вестникарски репортаж, дори и не си представяха колко им бях благодарен, че са така вежливи да зачитат моето уединение и право на частен живот.
Останах удивен от пощата, която започнах да получавам. Радвах се на своето семейство от читатели, за които любимите ми странни идеи явно имаха смисъл. Това бяха много и различни хора, от различна раса, възраст и народност, които проявяваха интерес и желание да усвоят уроците на чуждия опит. Това семейство бе далеч по-голямо, отколкото си бях представял!
Наред с писмата, които ми доставяха радост и удоволствие, се получаваха и някои странни писма: Опишете в книга моята идея; помогнете ми да публикувам; дайте ми пари или ще горите в ада.
Изпитвах щастлива, сърдечна топлота към хората от моето семейство, изпращах им в отговор пощенски картички. Срещу онези, другите, издигах още по-силна желязна стена, изковавах мечове и временно дръпвах гостоприемната рогозка пред портата си.
Оказа се, че за мене уединението и личната свобода бяха нещо много по-важно, отколкото си бях представял. Дали преди не съм се познавал добре, или бях започнал да се променям? Все повече предпочитах да си стоя сам у дома по цели дни, по цели месеци и дори години. Затворен в огромната си къща, със своите девет самолета и цяла мрежа от предразсъдъци, можех така и никога да не се пробудя.
Вдигнах поглед от пода към снимките по стената. Това бяха снимки на самолети, които обичах. При тях нямаше нито един жив човек, нито едно човешко същество. Какво бе станало с мен? Някога аз се харесвах такъв, какъвто съм. Дали продължавах да се харесвам?
Слязох по стълбите към хангара, измъкнах оттам биплана за демонстрации във въздуха и влязох в кабината. С този биплан срещнах Кати, мина ми през ума.
Слагам си ремъците през раменете и предпазните колани, отварям смесителя, паля двигателя и съм готов за полет. Толкова бе многообещаваща тази връзка, а ето че сега тя се опитва да ме накара да се оженя за нея. Сякаш никога не съм й говорил за всички онези беди, които произлизат от брака, сякаш не й бях показал съвсем ясно, че аз мога да бъда само една страна на онзи съвършен мъж, който й е потребен.
— „Пускам витлото!“ — викнах аз по навик в празното пространство и натиснах копчето за старт.
Половин минута след излитането аз бързо набирах скорост, издигайки се с шест хиляди метра в минута. Вятърът свистеше над каската ми и покрай очилата. Обичах това усещане. Много бавно превъртане, после още едно и така до шестнайсет. Чисто ли е небето? Готов? Ето така!
Зелената равна земя на Флорида; езера и блата, ко-. ито се простират величествени и огромни отдясно, изглеждат обширни и необятни над главата ми, след това се озовават вляво.
Политам хоризонтално. После ХОП! ХОП! ХОП! ХОП! — земята се превърта пред очите ми шестнайсет пъти. Рязко дърпам спирачка и натискам левия педал, спускайки се право надолу. Вятърът свисти в жиците между късите и широки криле, след което натискам лоста напред, за да възстановя скорост шейсет километра в час, спускайки се надолу. Отметнах глава назад и погледнах към земята. Рязко дръпнах лоста до отказ, натиснах левия педал. Бипланът се превъртя обратно и пред очите ми небето пробягна зелено, а земята — синя. Отново лостът напред, натискам ляв педал и ето че самолетът отново е сменил местата на сянката си.