Този посредник се оказа актрисата Лесли Париш, онази жена, която бе пътувала заедно с мен в асансьора от първия до третия етаж.
Ядът ми се стопи, щом поговорих с нея. Тя бе уравновесена и разумна — и аз изпитах веднага доверие към нея.
Сега Холивуд искаше да направи филм по последната ми книга. Аз се кълнях, че съм по-скоро готов да я изгоря, отколкото да видя как бива изопачена на екрана. Ако трябва да се филмира, може би е най-добре това да стане с мое участие? Лесли беше единственият човек в Холивуд, на когото имах доверие, и отидох със самолет до Лос Анджелис, за да поговоря с нея.
На една малка масичка в кабинета й имаше шахматна дъска.
Шахматните дъски в кабинетите обикновено са дизайнерски хрумвания, декоративни кралици, които приличат на офицери, които приличат на пионки, произволно поставени на най-неподходящи места. Този шахматен комплект беше състезателен, направен от дърво. Кралят бе с размери три и половина инча върху дъска от четиринайсет инча и с бяло квадратче от дясната страна на играчите и пешки, подредени отпред.
— Имате ли време за една игра? — попитах, след като разговорът ни приключи. Аз не бях кой знае колко добър шахматист, но не и много лош. От седемгодишен играех на тази игра и бях нахално уверен в себе си, застанех ли пред шахматната дъска.
Тя си погледна часовника,
— Добре.
Направо застинах от учудване, когато тя спечели играта. Начинът, по който спечели, логиката й върху шахматната дъска ме очарова и ме извади от вцепенението.
При следващата ни среща изиграхме две блестящи партии.
На другия месец бяхме съдружници. Тя се зае да ми помогне да направя филма без голям риск от провал и ние изиграхме единайсет партии, от които шест бяха блестящи.
След това нямаше нужда от повече срещи. Аз се качвах на най-новия си самолет, осемтонния реактивен самолет, бивша собственост на Военновъздушните сили, издигах се на трийсет и пет хиляди фута височина и прелетявах разстоянието от Флорида до Лос Анджелис, за да прекарам деня в игрална шах с Лесли.
Игрите ни вече нямаха толкова състезателен характер, позволявахме си да говорим по малко, на масата имаше курабии и мляко.
— Ричард, Ти си истински звяр — мръщеше се тя, гледайки своите фигури. Грозеше я сериозна заплаха.
— Да — отвърнах самодоволно. — Аз съм много умен звяр.
— Но… шах с пешката — каза тя, — и с офицера. Пази си царицата! Много добър ход, нали?
Направо изстинах. Бях очаквал, че ще ми обяви шах. Но останах изключително изненадан, че трябва да си пазя царицата.
— Да, наистина — отвърнах аз, защото се бях научил да се владея в извънредни ситуации. — Божичко… хм… .този ход трябва да се сложи в рамка, толкова е хубав. Но аз ще се изплъзна като призрак. Ще успея като призрак, госпожице Париш, да се изплъзна, какъвто съм звяр…
Понякога звярът успяваше да се изплъзне, друг път влизаше в клопката и претърпяваше мат, за да се възроди отново, след като изяде половин курабия и започне отново да й създава клопки.
Колко странна бе алхимията на нашите отношения! Предполагах, че тя е имала връзка с много мъже, както и аз с много жени. Но си оставах с предположенията. Никой от нас не проявяваше любопитство, всеки се отнасяше с най-дълбок респект към личния живот на другия.
Веднъж насред партията тя каза:
— Тази вечер в Академията ще прожектират филм, който трябва да видя. Можем да помислим за този режисьор, искаш ли да дойдеш?
— С удоволствие — казах аз, без да се замислям, опитвайки се да отблъсна нейната атака към моя цар.
Не бях влизал в киносалона на Академията; винаги съм имал чувството за някакъв романтичен ореол, когато минавах покрай тази сграда. Но ето че сега бях вътре и гледах нов филм с цяла тълпа от филмови звезди. Колко е странно това, мислех си аз. Обикновеният ми живот на летец изведнъж да ме доведе в Холивуд благодарение на една книга и една приятелка, която често ме бие на любимата ми игра.
След филма, докато тя караше на изток по булевард „Санта Моника“ в здрача, внезапно ме осени една идея:
— Лесли, имаш ли нещо против да…
Мълчанието стана толкова мъчително, че тя каза:
— Какво дали имам против?
— Лесли, не искащ ли да хапнем сладолед с карамел? Тя направо подскочи.
— Какво?
— Сладолед с карамел… и партия шах?
— Що за нелепост! — каза тя. — Имам предвид сладоледа с карамел. Не си ли забелязал, че се храня само с ядки, сурови плодове и кисело мляко и дори рядко си вземам по някоя курабийка по време на шаха.
— Ммм. Забелязал съм. Ето защо имаш нужда от един сладолед с карамел. Откога не си яла сладолед? Честно ми кажи. Ако от миналата седмица, така и кажи — от миналата седмица.