— Миналата седмица ли? Миналата година! Нима изглеждам така, сякаш ям сладолед с карамел? Погледни ме!
За първи път аз наистина я погледнах. Облегнах се назад и свих очи, за да открия най-сетне онова, което и най-глупавият мъж би видял от пръв поглед — пред мен стоеше една изключително привлекателна жена и промисълът на Твореца, който бе създал това изключително лице, й бе дал също така и тяло в хармония с него.
През месеците, в които я познавах, за мен тя бе очарователна, безплътна нимфа, едно съзнание, което непрестанно ме изправяше пред предизвикателства, енциклопедия на филми, класическа музика, политика, балет.
— Е, какво ще кажеш? Можеш ли да твърдиш, че се храня със сладолед?
— Възхитително! В никакъв случай не може да се каже! Това съвсем определено не е тяло, което се поддържа със сладолед! Позволявам си да твърдя…
Започнах да се изчервявам. Що за глупост за един възрастен мъж… .Ричард, веднага смени темата!
— Един малък сладолед — казах бързо аз — няма да ти навреди. Той ще бъде само удоволствие. Ако успееш да свърнеш сега, скоро ще държим в ръце по един малък сладолед…
Тя ме погледна и грейна в усмивка, за да ме увери, че приятелството ни си остава непокътнато. Беше разбрала, че за първи път забелязвам тялото й, но нямаше нищо против това. Но нейните мъже, помислих си аз, те може би щяха да имат нещо против и това да създаде проблеми.
Без повече обсъждания, без и дума да кажа, аз изтрих всякаква мисъл за тялото й от съзнанието ей. Когато ставаше дума за любовни авантюри, аз имах своята съвършена жена; исках да запазя Лесли Париш като приятел и делови партньор, такава, каквато беше.
Не е станало нещо фатално — тихо каза Стен още преди да седна от другата страна на бюрото му. — Става дума за малка загуба. Стоковата борса на Западния бряг вчера претърпя банкрут. Загубихме известно количество пари.
Моят финансов мениджър винаги омаловажаваше нещата, ето защо при неговите думи аз стиснах зъби.
— За какво количество пари става дума, Стен?
— Около шестстотин хиляди долара — отвърна той, — по-точно петстотин деветдесет и нещо хиляди.
— И сме загубили цялата тази сума, така ли?
— Е, след време може да получиш по няколко цента на долар чрез съда — отвърна той. — Бих казал, че сме загубили напълно.
Аз преглътнах с усилие.
— Добре, че имаме и други вложения. Как стоят нещата с търговската палата в Чикаго?
— И там имаше някои загуби. Сигурен съм, че е временно. Ти претърпяваш най-дългата поредица от загуби, крито някога съм регистрирал. Това не може да продължи вечно, но за момента положението никак не е розово. Загубите ти възлизат на осемстотин хиляди долара.
Той говореше за повече пари, отколкото аз изобщо имах! Нима е възможно да загубя повече, отколкото имам? Сигурно е имал предвид, че съм ги загубил на книга. Човек не може да загуби повече пари от тези, с които разполага.
Ако въобще съм способен да науча нещо за парите, сигурно ще трябва да обърна повече внимание на този въпрос. Но това означава да му отделя месеци наред — да се занимаваш с пари, съвсем не е като да летиш. Можеш да се задушиш от досада, дори и таблиците е трудно да се разчетат.
— Нещата не са чак толкова лоши, колкото изглеждат — каза той. — Загуба от милион долара свежда данъците ти до нула, а ти си загубил повече, тъй че няма да платиш нито цент данък върху приходите тази година. Разбира се, ако имах избор, бих предпочел да не ги загубиш.
Не изпитах нито гняв, нито отчаяние, сякаш бях попаднал в някаква комедия на ситуациите. Имах чувството, че ако бързо се завъртя в стола си, ще се озова пред телевизионните камери и публиката в някое студио, а не пред стената в офиса на Стен.
Неизвестен писател спечелва милиони и ги губи за едно денонощие. Не е ли клишето твърде изтъркано? Нима това е наистина моят живот? Аз си задавах тези въпроси, докато Стен ми обясняваше подробности около претърпените загуби.
Хората, които имат доходи от милион долара, нямат нищо общо с мен. Аз от своя страна съм си аз. Аз съм самолетен пилот, който пътува от място на място и предлага на хората полети сред ливадите, с което си изкарва хляба. Пиша колкото се може по-рядко, само когато съм принуден от някоя прекрасна идея, която просто е жалко да остане несподелена. За какво му е на такъв като мене банкова сметка с повече от сто долара, които са му достатъчни, за да покрият непосредствените му нужди?
— Трябва да ти кажа и още нещо, докато си тук — продължи Стен тихо. — Онази инвестиция, която направи чрез Тамара — онова вложение зад граница с високи дивиденти, ако си спомняш? Клиентът й изчезна заедно с парите. Беше само петдесет хиляди долара, но трябва да те информирам.