Направо не можех да повярвам.
— Но той беше неин приятел, Стен! Тя му имаше доверие! Нима е изчезнал?
— Без да остави адрес, както се казва — той внимателно се вгледа в мен. — А ти имаш ли доверие на Тамара? О, не. Само не тази изтъркана история! Хубавичка жена, която измъква от някакъв богат глупак петдесет хиляди?
— Стен, да не би да искаш да кажеш, че Тамара има нещо общо…?
— Напълно възможно. Струва ми се, че нейният почерк е на гърба на чека. Името е различно, но почеркът е същият.
— Не говориш сериозно.
Той отключи едно чекмедже с документи, измъкна оттам един плик и ми подаде погасен чек. „Компания Сикей“, гласеше подписът, „на Уенди Смит“, Едри печатни букви, написани със замах и с изящни окончания на у-то. Ако ги бях видял върху плик, бих могъл да се закълна, че това е бележка от Тамара.
— Този почерк може да бъде на всеки — казах аз и му подадох чека.
Стен не каза нито дума повече по въпроса. Той беше убеден, че Тамара е взела парите. Но въпросът касаеше лично мен и не можеше да се прави никакво разследване, ако аз не подам жалба. А аз нямах намерение нито да питам, нито да говоря с нея по въпроса. Просто никога повече нямаше да й имам доверие.
— Останала ти е известна сума — каза Стен. — А и всеки месец има постъпления. След тази дълга поредица от неудачи пазарът сигурно ще се обърне в наша полза. Можеш да вложиш останалите активи в чужда валута. Имам чувството, че доларът ще пада спрямо германската марка всеки момент, тъй че можеш да си възвърнеш загубите за една нощ.
— Аз не мога да се оправя с този проблем — казах аз. — Направи онова, което смяташ, че е най-добре, Стен.
Като се имат предвид всички предупредителни огньове и камбани, биещи тревога, явно моята империя беше на път всеки момент да се взриви.
Най-сетне станах и си взех летателното сако от облегалката на дивана.
— Някой ден ще си спомняме за случилото се като за отправна точка — казах аз. — Нали оттук нататък нещата могат само да се подобряват?
Той продължи, сякаш не беше ме чул:
— Исках и още нещо да ти кажа. Никак не ми е лесно. Нали знаеш тази поговорка: „Властта корумпира, но голямата власт корумпира много“? Е, наистина е така. Струва ми се, че това е вярно и за мен.
Нямах дори представа какво иска да каже, а се страхувах да попитам. Лицето му си оставаше невъзмутимо. Възможно ли е Стен да се корумпира? Струваше ми се напълно невъзможно. Уважавах го от дълги години и не бих могъл да се усъмня в неговата почтеност. „Това е вярно и за мен“ можеше да означава само, че в някой момент по погрешка е попрехвърлил разходния отчет. След това го е коригирал, разбира се, но е продължил да се чувства виновен и е решил да ми признае. А щом ми признава, значи, че няма никакво намерение да повтори грешката си.
— Няма нищо, Стен. Важно е какво ще стане отсега нататък,
— Така е — каза той.
И аз напълно забравих за случилото се. Оставих Стен да се разпорежда с останалите ми пари, заедно с хора, на които се доверяваше и познаваше и на които плащаше добре за техните услуги. Нима такива хора може ха да се откажат да се занимават с финансовите ми дела особено сега, когато нещата се бяха поусложнили? На всеки се случва да има неудачи, но мениджърите могат бързо да намерят решение в подобни ситуации.
Реактивен самолет „Едно Пет Пет Х“ — съобщавам аз, натиснал копчето на микрофона — се отправя от ниво три пет нула на две седем нула.
Погледнах изпод кислородната си маска седем мили под себе си. Долу в късния следобед се простираше равното и пусто поле на Южна Калифорния. Проверих дали небето е чисто.
Пътувах на запад за лекция със студенти и преподаватели в университета в Лос Анджелис, но бях тръгнал няколко дни по-рано.
— Внимание, „Роджър Пет Пет Х“ — отвърнаха ми от центъра в Лос Анджелис. — Свободно е на две пет нула. Можете да се спускате.
Спусках се с четиристотин мили в час, но това ми се струваше бавно. Щеше ми се да се приземя и да се видя с Лесли по-скоро, отколкото това можеше да стане със самолет.
— „Пет Пет Х“, за вас е чисто трасето едно шест хиляди.
Приех съобщението и насочих носа на самолета още по-ниско, спускайки се по-бързо. Стрелката на висотомера се превъртя надолу.
— Самолет „Пет Пет Х“ се намира на височина едно осем нула — казах аз. — Прекратявам предаването.
— „Роджър Пет Х“, прекратява се предаването на височина нула пет. Леко приземяване.
По лицето ми още не бяха изчезнали следите от кислородната маска, когато почуках на вратата на къщата й в края на Бевърли Хилс. Отвътре се чуваше симфонична музика така силно, че чак вратата се тресеше. Натиснах звънеца, музиката поутихна. Ето я и нея — с очи, които напомняха море и слънце, цялата грейнала. Не се и докоснахме, дори не се ръкувахме и това на никой от нас не направи впечатление.