— Като от вкус на горещ карамел. Аз я изгледах изпитателно. Дали не се подиграваше с мен?
Карамелът в тенджерата започна да кипи.
— Не. Споменът от вкуса на горещ карамел се запазва малко по-дълго от спомена за основните духовни истини. Горещият карамел е ТУК! Горещият карамел не застрашава с нищо онези разбирания за света, които са ни удобни. Горещият карамел е пред тебе и СЕГА! Готова ли си да опиташ малко горещ карамел?
— Съвсем малко — отвърна тя.
Когато приключихме с десерта, вече бяхме доста закъснели и се наложи да чакаме на огромна опашка, за да си купим билети за филма.
Вятърът идваше откъм морето и навяваше нощна прохлада. Искаше ми се да я защитя от студа и я прегърнах през рамо.
— Благодаря — каза тя. — Не предполагах, че ще се задържим толкова дълго навън. Студено ли ти е?
— Никак — отвърнах аз.
Говорихме си за филма, който щяхме да гледаме; по-скоро тя говореше, а аз слушах: на какво да се обърне внимание, как да забележа кога за един филм се прахосват пари и кога се спестяват. Тя не обичаше да се прахосват пари. Докато стояхме на опашката, говорихме и за някои други неща,
— Как се чувства една актриса, Лесли? Това винаги е било загадка за мен.
— Значи как се чувства Мери Кинозвездата, това ли искаш да знаеш? — присмя се тя на себе си. — Сериозно ли питаш?
— Да, за мене е истинска загадка що за живот е това.
— Зависи. Понякога може да бъде прекрасно — когато сценарият е добър и работиш с хора, които наистина искат да направят нещо значимо. Но това рядко става. В повечето случаи е като всяка друга работа. Човечеството едва ли има много полза от нея — тя погледна към мен въпросително: — Наистина ли не знаеш? Никога ли не си наблюдавал как се снима?
— Присъствал съм на снимки на открито. Но не и в истинско студио.
— Искаш ли да дойдеш да погледаш, когато имам снимки?
— Разбира се! Благодаря ти!
Колко ли още неща ще науча от нея, мислех си аз. На какво ли я е научила популярността… Дали я е променила, наранила, дали и тя е започнала да се огражда със стена? Тя излъчваше едно уверено, положително отношение към живота, в което имаше нещо магнетично, изключително привлекателно. Стоеше на високи върхове, които аз можех да зърна само отдалеч; бе видяла светлините, знаеше тайни, до които аз не бях се домогвал.
— Но ти не ми отговори на въпроса — казах аз. — Освен правенето на филми — какъв е животът на една кинозвезда, как се чувства?
Тя ме изгледа. След известно колебание реши, че може да ми се довери.
— В началото е много вълнуващо. Човек се чувства различен, мисли си, че е особен и има какво да даде на другите. После си спомня, че си е същият, какъвто винаги е бил; и единственото, което се е променило, е, че най-неочаквано снимката му започва да виси навсякъде, във вестниците пишат кой е, какво е казал, какви са бъдещите му планове и хората се спират и се заглеждат по него. Това означава да си знаменитост. По-точно казано, да се озовеш в центъра на хорското любопитство. Тогава си казваш: Но аз не заслужавам цялото това внимание!
Тя се замисли и добави:
— Хората не се интересуват от тебе самия, когато те превръщат в знаменитост. Интересува ги нещо съвсем друго — ти символизираш нещо за тях и само това е от значение.
Когато разговорът засегне нещо, което дълбоко ни интересува, ние потръпваме от вълнение и се изпълваме с вдъхновение. Слушай внимателно, Ричард, чуй колко истина се крие в думите й!
— Хората си въобразяват, че те познават. За тях ти олицетворяваш славата, секса, парите, властта, любовта. Но това са само мечтите на някой рекламен агент от пресата, които нямат нищо общо с тебе самия. Може дори да се отнасят до неща, които мразиш — но така или иначе всички те възприемат в тази светлина. Хората те наобикалят от всички страни, въобразяват си, че само да се докоснат до теб — и ще се сдобият с всичко онова, което олицетворяваш за тях. В това има нещо плашещо, тъй че ти се ограждаш с дебели стъклени стени и се опитваш да си поемеш дъх, едва успявайки да запазиш разсъдък. Дълбоко в себе си много добре знаеш кой си, но хората виждат в теб нещо съвсем различно. Можеш да предпочетеш да се идентифицираш с образа, който те са си изградили, и да изневериш на самия себе си, или да продължиш да бъдеш това, което си, чувствайки се неискрен, докато разиграваш техните представи. А може да предпочетеш да избягаш. Мислила съм си понякога, ако е толкова хубаво да бъдеш кинозвезда, защо в този град на знаменитости има толкова пияници, наркомани, разводи и самоубийства? — Тя погледна към мене открито, незащитено. — Реших, че не си струва да се играе тази игра. На път съм да скъсам с киното.