— Ти изглежда си намерила себе си.
— Не знам доколко съм се намерила, но това не се дължи на красотата ми.
— Разкажи ми тогава как си го постигнала.
Тя започна да разказва, а аз я слушах и първоначалното ми учудване все повече се превръщаше в изумление. Тази Лесли, която беше намерила себе си, не беше Лесли от екрана, а участничка в движенията за мир, в комитета за гласност, който бе създала и оглавяваше. Същинската Лесли Париш бе държала речи, участвала в политически кампании и в борбата против войната във Виетнам, водена от американското правителство.
Докато аз съм летял на изтребителите на Военновъздушните сили, тя е организирала антивоенни демонстрации на Западния бряг. Задето бе се осмелила да се противопостави на военната институция, тя е била подлагана на съдебно преследване, заплашвана от десните екстремисти. Но продължавала своята дейност., организирайки все по-масови акции и придобивайки все по-широка обществена подкрепа.
Бе участвала в предизборните кампании за конгрес-мени, сенатори и на новия кмет на Лос Анджелис. Бе участвала като делегат в президентските съвети.
Взела участие в основаването на телевизионния канал КУ8Т на телевизионната станция на Лос Анджелис, Този канал бил предназначен за най-бедните малцинства на града. Когато каналът се оказва в неблагоприятно положение, тя става негов президент. Телевизионната компания се озовава затънала в дългове, а кредиторите не искат да чакат и ден повече. На нея й се налага да изплаща сметките от собствените си доходи като актриса и каналът успява да оцелее и дори започва да просперира. Хората го гледат, появяват се прегледи в национален мащаб относно този благороден експеримент. Заедно с успеха идва и борбата с властта. Хвърлят й обвинения, че е расистка богаташка; опитали се да стрелят по нея. КVST бил свален от ефир още същия ден, когато тя напуснала и предаванията никога повече не се възобновили. Тя сподели, че и до ден днешен не може да погледне празния екран на канал 68, без да изпита болка.
Мери Кинозвездата отваря пътя на Лесли Париш Убеден борец за справедливост и за промяна на света Лесли бе вървяла сама в късните нощи на политически събрания в такива части на града, над които аз не бих се осмелил да летя дори по обяд. Стояла бе в стачен кордон за защита на интересите на фермерските работници участвала в стачки в тяхна защита, събирала помощи за семействата им. Беше хвърлила всичките си сили в някои от най-жестоките битки на съвременна Америка.
Отказала обаче да играе в голи сцени в киното.
— Аз не бих се разхождала гола сред приятелите с някой неделен следобед. Откъде накъде ще го правя пред тълпа непознати от снимачния екип? За мен да вър шиш нещо толкова противоестествено за пари, означава проституция.
Когато се оказва, че всяка филмова роля предполага гола сцена, тя се отказва от филмовата си кариера преминава на работа в телевизията.
Слушах я и имах чувството, че невинната сърна, която бях зърнал в ливадата, е израснала сред пламъците на ада.
— Веднъж преди мирна демонстрация в Торанс, когато вече бяхме се сдобили с разрешение и планирали всичко, получихме предупреждение от десните екстремисти, че ако се осмелим да проведем демонстрацията, ще убият един от нашите лидери. А беше късно да се отмени демонстрацията…
— Никога не е късно да се отмени една демонстрация! — възкликнах аз. — Не е трябвало да го правите!
— Вече прииждаха много хора, не можехме да информираме всички в последната минута. Ако само малцина се бяха изправили срещу екстремистите, това щеше да прилича на самоубийство, нали? Затова решихме да поканим репортери от вестниците и телевизията, казахме им да дойдат и да видят как ни убиват в Торанс! Тръгнахме на своята демонстрация, направихме жива верига около човека, когото се канеха да убият, наобиколихме го от всички страни и потеглихме. Трябваше да убият всички, за да се доберат до него.
— Ти… те стреляха ли?
— Не. Да извършат убийство пред телевизионните камери не влизаше в техния план — тя дълбоко въздъхна при спомена за това. — Това бяха тежки времена, не мислиш ли? ;,
Не знаех какво да кажа. В онзи момент, застанал на опашката за кино, аз бях прегърнал човек, какъвто рядко бях срещал в живота си, човек, пред когото изпитвах огромна възхита.
Аз, който винаги бях склонен към уединение и индивидуализъм, останах поразен от това колко противоположни бяхме двамата с нея. Винаги съм си мислил, че ако другите искат да се борят и да умират в битки и протестни акции, това си е тяхно право. Единственият свят, който имаше значение за мен, бе светът на отделния човек, на индивида, светът, който всеки от нас създава сам за себе си. По-скоро бих се опитал да променя хода на историята, отколкото да се занимавам с политика, да убеждавам другите да пишат протестни писма, да гласуват, да демонстрират или да правят каквото и да било, което сами не чувстват, че трябва да правят.