Тя беше толкова различна от мен. Защо ме караше да изпитвам към нея такова благоговение?
— Май си се замислил за нещо много сериозно — каза тя и направи насреща ми сериозна физиономия.
— Да, така е. Напълно си права,
В този момент ми се струваше, че я познавам толкова добре и тя толкова много ми харесваше^ че споделих с нея какво мисля.
— Мислех си, че именно различието между нас ме кара да те чувствам като най-близкия си приятел.
— Оо?
— Ние имаме някои неща, които ни свързват — шахмата, горещия карамел, филма, който искаме да направим заедно — но във всяко друго отношение сме толкова различни, че с теб не чувствам същата заплаха, каквато усещам у други жени. Те понякога мислено таят надежда за брак. Но един брак лично на мен ми е предостатъчен. Това никога няма да се повтори.
Опашката бавно се преместваше напред. Щяхме да влезем в киносалона след по-малко от двайсет минути.
— И с мене е така — каза тя и се засмя. — Не искам да те плаша, но това е още едно нещо, което е общо помежду ни. Аз съм се развела отдавна. Преди това не бях излизала с никого, но след развода излизах често с различни мъже! По този начин не можеш да опознаеш истински един човек, не мислиш ли?
Възможно е да го опознаеш малко, помислих си аз но предпочетох да чуя какво мисли тя.
— Излизала съм с едни от най-изисканите, блестящи богати мъже — каза тя, — но с никой от тях не съм се чувствала щастлива. Повечето ще спрат пред вратата ти кола, по-голяма от собствената ти къща, облечени са според последната мода, канят те в най-реномиран ресторант, където са се събрали всички най-реномирани хо ра, там се снимаш и всичко изглежда великолепно, приятно, блестящо! А аз все си мисля, че предпочитам да отида в добър ресторант, а не в реномиран, да се обли чам в дрехи, които ми харесват, а не в дрехи, които дизайнерите решат, че са на мода тази година. Но най-вече предпочитам да поговоря с някого на тихо място или да отида на разходка в гората. Въпрос на ценности.
— Трябва да се посвещаваме на нещата, които имат стойност за нас — продължаваше тя, — защото в противен случай никакъв успех в света няма да ни удовлетвори, нито ще ни направи щастливи. Ако някой ти обещае да ти плати един милион петачета, за да пресечеш улицата, но петачетата нищо не значат за тебе, ще го направиш ли? Дори и да ти обещаят сто милиона петачета, какво от това? Чувствах се по този начин по отношение на всичко, което представляваше особено голяма ценност в Холивуд — струваше ми се, че имам работа с такива петачета. Имах всичко, което се смяташе за най-модно, но се чувствах някак празно, то не ме интересуваше. Какво може да струва един пукнат петак? — питах се аз. И все се страхувах, че ако продължавам да излизам по този начин, рано или късно ще улуча джакпота, който ще ми даде милион пукнати петачета.
— Какво би могло да бъде това?
— Ами да се оженя за реномиран господин, да нося дрехи най-последна мода през целия си останал живот, да оказвам гостоприемство на всички хора на модните събирания — на неговите събирания. Аз да бъда неговият трофей и той — моят. Скоро щяхме и двамата да започнем да се оплакваме, че бракът ни започва да губи смисъл, че не се чувстваме така близки, както би трябвало — когато преди всичко не сме били близки и смисълът е липсвал от самото начало. Има две неща, които аз особено ценя — способността за интимна близост и за радост от живота. Но никога не съм забелязвала другите да ги ценят. Чувствах се чужденка в една чужда земя и реших, че по-добре е да не се женя за някой от местните хора. Така се отказах от още едно — от излизанията си с мъже. И сега… — продължи тя, — …искаш ли да споделя с теб една тайна?
— Разбира се.
— Сега предпочитам да бъда с приятеля си Ричард, вместо с когото и да било друг!
— Ах… — аз я прегърнах за тези думи, макар и свенливо с една ръка.
Лесли беше нещо изключително в моя живот: красива сестра, на която се доверявах и от която се възхищавах, с която прекарвах вечери наред над шахматната дъска, но никога в леглото.
Тогава й разказах за моята съвършена жена. Колко успешна се беше оказала моята идея. Почувствах, че тя не е съгласна, но ме изслуша с интерес. Преди да може нещо да отговори, опашката се придвижи и ние влязохме в киносалона.