Сънят ме обори, преди да си дам отговор на този въпрос.
Лесли, извинявай, че ти се обаждам толкова рано. Будна ли си?
Беше същият ден малко след осем по моя часовник.
— Вече да — отвърна тя. — Как си тази сутрин, уки?
— Свободна ли си днес? Снощи не можахме да поговорим достатъчно и аз си помислих, че ако програмата ти позволява, бихме могли да обядваме заедно. А може би да вечеряме?
Настъпи мълчание. Веднага разбрах, че съм се натрапил и запримигах. Не трябваше да се обаждам.
— Нали каза, че днес трябва да летиш за Флорида?
— Промених си намерението. Ще замина утре.
— О, Ричард, толкова съжалявам. Уговорих се да обядвам с Ида, а следобяд имам друга среща, И вечерта също. Наистина съжалявам, бих предпочела да съм с теб, но мислех, че заминаваш.
Това ще ме научи, помислих си аз, да не се осланям на предположения. Откъде накъде ми бе хрумнало, че тя няма какво друго да прави, освен да седи и да си говори с мен?
Внезапно се почувствах самотен.
— Не се безпокой — казах аз. — И без това е по-добре да замина. Но искам да ти кажа колко ми бе приятно да бъда с теб снощи. Бих могъл да те слушам и да разговарям с теб, докато и последният сладкиш на света се свърши и останат само трохите. Знаеш ли? Ако не го знаеш, позволи ми,да те уверя в това!
— И с мен е така. Но всички тези сладкиши, с които Прасчо ме храни, ще ме накарат да гладувам цяла седмица, за да ме познаеш. Толкова съм надебеляла. Не можеш ли да минеш на ядки и целина?
— Следващия път ще донеса ядки и целина.
— И не забравяй.
— Поспи още малко. Извинявай, че те събудих. Благодаря ти за снощната вечер.
— Аз ти благодаря — отвърна тя. — Довиждане.
Затворих телефона и започнах да си събирам дрехите. Дали е вече късно да тръгна от Лос Анджелис далеч на изток, за да стигна, преди да се е мръкнало?
Не смеех да летя през нощта в Т-33. Ако двигателят откаже, всяко принудително кацане с такъв тежък и бърз самолет ще бъде трудно дори през деня, а нощем на тъмно би било истинско изпитание.
Ако излетя към обяд, мислех си аз, ще бъда в Остин, Тексас, към пет часа местно време, мога да излетя оттам в шест и ще стигна във Флорида в девет и половина — в десет местно време. Дали към десет часа може да е поне малко светло? В никакъв случай.
Какво да правя тогава? До този момент самолетът „Т“ винаги е бил много надежден… Единственият проблем, който не съм отстранил, е едно слабо протичане в хидравлическата система, което не знаех на какво се дължи. Но дори и да изгубя цялата хидравлична течност, няма да е страшно. Спирачките няма да работят добре, спирачките на колелата ще отслабнат. Но ще мога да овладея положението.
Изпитвах някакво недобро предчувствие. Вече бях опаковал всичко и премислях подробно полета. Не можех да си представя как се приземявам във Флорида. Какво ли би могло да се случи? Дали времето няма да бъде лошо? Бях се зарекъл никога повече да не летя по време на буря, тъй че ако се зададе буря, щях да се приземя. Може да откаже захранването.
Това би ми създало проблеми. Ако падне електрическото напрежение в самолет от типа „Т“ и загубя подемната сила от помпите на главното крило и основния резервоар, ще трябва да разчитам на страничните резервоари и на гориво от корпуса. По-голямата част от приборите излизат от строя. Всички радиоприемници и навигационното оборудване не включва, спирачките на скоростта отказват. Една електрическа авария означава, че ще трябва да се приземя с висока скорост, а за това е нужна дълга писта. И всичко това, разбира се, по тъмно.
Досега генераторите и електрическата система никога не са отказвали, нямаше и намек, че могат да откажат. Този самолет не е „Мустанга“. За какво толкова се тревожа?
Приседнах на края на леглото, затворих очи, отпуснах се и си представих самолета, представих си го да лети. Огледах го най-подробно, опитвайки се да забележа дали няма нещо нередно. Оказаха се съвсем дребни недостатъци… Протекторът на една от гумите се бе протрил, еластичният уплътнител на клапана на един от цилиндрите бе износен, хидравлическата система слабо пропускаше отнякъде, но още не бяхме установили откъде. Определено не забелязвах нищо, което да предупреждава телепатично, че електрическата или някоя друга система може да откаже. Въпреки това, когато се опитвах да си представя как се приземявам във Флорида тази вечер, все не успявах.
Естествено. Просто нямаше да се приземя във Флорида. Сигурно щях да се приземя някъде другаде, преди да мръкне.
И така да е, все пак не можех да се видя как слизам от самолета си този следобед където и да било. Да си представя и визуализирам събитията предварително никога не ме е затруднявало, умеех да правя това. Слизам, затварям машината — не можеш ли да си го представиш, Ричард? Представи си как изключваш двигателя на някакво летище, където си се приземил…