Не можех да си го представя.
Може би да опитам за последен път? Представи си как приближаваш пистата и тя се откроява величествено пред погледа ти, колелата са спуснати — не виждаш ли?
Нищо не виждах.
Все едно, казах си аз, май днес отказва не електрическата ми система, а интуитивните ми способности.
Вдигнах телефона и се обадих в метеорологическата служба. По целия път до Ню Мексико времето ще бъде добро, каза служителката. По-нататьк се надига студен фронт и ще има буря, достигаща височина трийсет и девет хиляди фута. Можех да избегна гребена на бурята, ако успея да издигна самолета на четирийсет и една хиляда фута. Защо не можех да извикам в съзнанието си представата за успешно приземяване?
Да се обадя на още един телефон — до хангара.
— Ти ли ей, Тед? Здрасти, обажда се Ричард. Ще бъда при теб след около час. Можеш ли да откриеш самолета и да провериш дали има достатъчно гориво? И дали всичко с кислорода и маслото е наред. Би ли налял четвърт литър хидравлична течност?
Разтворих картите на леглото и набелязах навигационните честоти, направленията, географските ширини, които щяха да ми трябват при полета. Изчислих какво гориво щеше да ми трябва. Ако се наложеше, можех да се издигна на четирийсет и една хиляда фута, но не биваше да го допускам — освен само в краен случай.
Взех всички карти и багажа си, освободих хотела и наех такси до летището. Ще се радвам да се срещна с приятелките си от Флорида. Поне така си мислех.
Натоварих багажа в самолета, затворих двете врати на багажника и проверих тяхната надеждност и се изкачих по .стълбата, за да седна в кабината. Извадих каската от калъфката и я окачих наблизо. Трудно ми беше да повярвам. Само след двайсет минути щях да съм се изкачил с този самолет на четири мили височина и да прекосявам границата на Аризона.
— Ричард! — провикна, се Тед от вратата на офиса. — Търсят те по телефона! Ще дойдеш ли?
— Не! Кажи им, че съм отлетял! После ей така от любопитство попитах:
— Кой ме търси?
Тед отиде на телефона да попита и пак се провикна:
— Лесли Париш!
— Кажи й, че ей сега идвам!
Оставих каската и кислородната маска и се завтекох към телефона.
По времето, когато тя вече беше при мен на летището, всички детайли от наземното обслужване на самолета си бяха по местата. Въздушните клапи и смукателната тръба на помпата бяха затворени, кабината бе също затворена и покрита и огромната машина — върната в хангара за още една нощ.
Ето защо все не успявах да си представя как се приземявам, помислих си аз. Не можех да визуализирам това, защото нямаше да се случи!
Оставих багажа в колата й и се настаних на предната седалка до нея.
— Как си, мъничко уки, което толкова много прилича на всички други укита, само дето е доста по-малко — казах аз. — Толкова се радвам, че те виждам! Как успя да се освободиш от ангажиментите си за деня?
Лесли караше много комфортна кола с пясъчен цвят и кадифена тапицерия. След като гледахме филма за укитата, нарекохме колата Банта, по името на един покрит с пухкава козина мамот от същия филм, който живееше сред пясъците. Колата леко потегли, отдалечавайки се от тротоара, и ни понесе сред река от други такива Бан-ти в най-различни цветове, които изведнъж ни заобиколиха от всички страни.
— Реших, че мога да променя някои уговорки, защото имаме толкова малко време, в което да бъдем заедно; Ще трябва да взема някои неща от Академията, след което съм свободна. Къде ще ме заведеш за обяд?
— В „Меджик Пан“ например, ако не е много претъпкан. Мали каза, че там имало зала за непушачи?
— По обед там ще ни се наложи да чакаме поне час.
— А ние с колко време разполагаме?
— Ти с колко искаш? — попита тя. — Вечеря? Кино? Шах? Разговори?
— О, скъпа! Целия ден ли си освободила заради мен? Нямам думи да ти кажа колко много значи това за мен.
— Значи, че предпочитам да бъда с един уки, който идва понякога тук, отколкото с когото и да било другиго. Но край на горещите шоколади, сладкиши и всякакви вредни навици! Ти можеш да ядеш каквото си поискаш, но аз се връщам към диетата си, за да си платя за греховете!
Докато пътувахме, разказах й за своите странни предчувствия тази сутрин, за мислената проверка, която направих на самолета и за онези странни случаи в миналото, когато успявах точно да предугадя какво ще се случи.