В далечината се мярнаха познатата усмивка и русите коси, след които всички се обръщаха, и само след миг Лесли отвори вратата на колата, остави цял куп писма на задната седалка и седна зад кормилото.
— Извинявай, уки, че се забавих толкова. Имаше много хора, сигурно ти е досадило до смърт да Ме чакаш.
— Лесли, трябва да ти разкажа. Нещо най… нещо се случи…
Тя ме погледна разтревожено.
— Ричард, добре ли си?
— Добре! — казах аз. — Добре, добре, добре, добре.
Веднага започнах да й разказвам, успях да опиша откъслечно какво се бе случило, после потънах в мълчание.
— След като ти тръгна, аз останах тук, затворих очи и ме обгърна светлина, но не всъщност светлина. Нещо по-ярко от светлина, сияние без блясък, което не ослепя-ва. ЛЮБОВ, но не това, което наричаме с жалката дума любов, А САМОТО БИТИЕ НА ЛЮБОВТА! Любов, каквато човек не може дори да си представи. И чух думите И ЛЮБОВТА… Е ВСИЧКО… КОЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ! Но това не бяха всъщност думи, нито дори идеи. Случвало ли ти се е някога това?
— Да — каза тя. Замисли се дълго, спомняйки си, и продължи: — Горе, сред звездите, когато излязох от тялото си, тогава преживях такова единение с целия живот, цялата прелест на вселената, такава могъща любов, че съм плакала от радост.
— Но защо ме споходи подобно състояние? Мислех просто да релаксирам и да поспя няколко минути. Правил съм това стотици пъти. Но този път! Можеш ли да си представиш такава радост, че да не си в състояние да я понесеш и молиш да се прекрати?
— Да — отвърна тя, — това ми е познато.
Известно време поседяхме двамата, без да кажем нито дума, после тя запали Банта и ние потънахме всред потока на движението, вече предусещайки удоволствието на времето, което щяхме да прекараме заедно.
Освен че играем шах, ние не предприемаме никакви други начинания. Не се изкачваме по планините заедно, не излизаме с лодка по реката, не предприемаме авангардни действия, не излагаме на риск живота си, дори не пътуваме със самолет. Най-голямото приключение, което предприемаме, е да пътуваме по булевард „Ла Синега“, след като сме обядвали. Защо все пак тя толкова ме очарова?
— Забелязала ли си — питам аз, докато тя свива западно по булевард „Мелроуз“ на път за вкъщи, — че нашето приятелство е напълно… пасивно?
— Пасивно ли? — поглежда ме тя толкова стъписала, сякаш съм я докоснал. — Ех, ти, понякога е трудно да разбере човек кога се шегуваш. Значи пасивно!
— Да, наистина, не трябва ли да ходим на ски в планината или да караме сърфинг в Хаваите. Въобще да предприемем нещо по-енергично? Най-тежкото упражнение, което извършваме, е да вдигнем царицата и да обявим шах. Казвам го само като констатация. Досега не съм имал такава приятелка. Не работим ли прекалено с. мозъците си? Не ти ли се струва, че разговаряме твърде много?
— О, Ричард, моля те, само шах и разговори, ако обичаш! Не искам да се пилеем по забавления, да пръскаме пари, което е модният начин за прекарване на времето в този град.
Тя свърна в една странична уличка, където паркираше колата си, и спря.
— Извини ме само за минутка, Лесли, веднага отивам вкъщи и ще изгоря всички пари, които имам, до последния долар, няма да се бавя и минутка…
Тя се усмихна.
— Не исках да кажа да ги изгаряш, няма нищо лошо. в това да имаш пари. Онова, от което една жена се интересува, е дали се опитваш да ги използваш, за да я купиш. Бъди внимателен и никога не се опитвай да го правиш.
— Много е късно — отвърнах. — Правил съм го вече неведнъж.
Тя се обърна към мен, облегна се на вратата на колата си, но не понечи да я отвори.
— Ти ли? Това наистина ме изненадва, някак си не мога да си те представя… Кажи ми, успял ли си да купиш някоя свястна жена?
— Парите са странно нещо. Става ми страшно, когато гледам и виждам, че това се случва именно с мен, не с герой от някой филм, а с жив човек от реалния свят. Чувствам се като трето лице в някакъв любовен триъгълник, сякаш се опитвам да се натрапя между една жена и моите пари. За мен е все още ново да разполагам с пари и ето че срещам някоя красива жена, която няма с какво да живее, едва ли не е разорена и не може да се разплати със задълженията си, нима трябва да й кажа, че не давам пукнат грош, за да й помогна?
Наистина имах нужда от отговор на този въпрос. Част от моята съвършена жена точно в този момент включваше три симпатични приятелки, които едва успяваха да се справят със затрудненото си материално положение.
— Можеш да постъпиш както смяташ за редно — отвърна тя, — но не бъди толкова глупав да мислиш, че някоя жена може да те обича, защото й плащаш наема или й купуваш продуктите. Можеш да бъдеш напълно сигурен, че жените няма да те обичат, ако зависят от твоите пари. Много добре знам какво приказвам.