По времето, когато те гастролираха в Париж, аз успях отново да поставя под контрол националните чувства на привързаност и симпатия. Наистина, тук-таме имаше по някой представител на жълтата преса, който в своята късна версия за деня пишеше с раздразнение за охлювите. Все пак, последната дума остана на Бнди и Денди. Но дори и тогава аз се чудех дали те наистина харесаха последната абстракция на Де Роже, посветена на тях.
Те обаче купиха тази усукана скулптура и тъй като нямаха собствени средства, платиха за нея с някаква техническа измишльотина с размерите на палец, която позволяваше мраморът да бъде направен толкова пластичен, колкото беше необходимо на художника, за да го обработи както желае. При това положение Де Роже ги благослови и захвърли длетата си; същевременно шест от най-големите умове на Франция получиха нервни кризи, опитвайки се в продължение на една седмица да разгадаят принципа на действие на устройството.
В печата всичко това беше описано в репортажи с големи заглавия, подобни на цитирания по-долу: БИЗНЕСМЕНИТЕ ОТ БЕТЕЛГЕЙЗЕ ОЦЕНЯВАТ СТОЙНОСТТА НА ТВОРЕНИЯТА, КОИТО СА ПОЛУЧИЛИ Нашият вестник със задоволство отбелязва високата етичност на извънземните като купувачи, а тя се прояви и при сключването на последната им сделка. Разбирайки неумолимия закон за търсенето и предлагането, тези представители на напредничава икономическа система дават правилни оценки за стойността на нещата от материалния свят и света на изкуството. Някои представители на човечеството би трябвало да се поучат… Така че, когато се върнаха в Съединените щати, след като бяха представени в Кралския дворец, всички вестници им посветиха големи материали, които включваха много интересни и пикантни подробности. При пристигането им в нюйоркското пристанище техният кораб беше приветстван със сирени от останалите. На стъпалата на общината бяха посрещнати от най-старшия измежду заместниците на кмета.
И макар че хората вече бяха повече или по-малко привикнали към тях, те някакси успяваха да не слязат от първите страници на вестниците. Например, един път някаква фирма, произвеждаща лак за мебели, успя да измъкне от тях признание, че с помощта на този лак за мебели постигнали особено добри резултати при обработката на черупките си, които станали много лъскави. С получените големи хонорари за тази реклама купили десет редки орхидеи, които залели с течна пластмаса, за да ги запазят вечно свежи като сувенир. А пък един друг път…
Аз изпуснах телевизионното шоу, по време на което започна най-съществената част от тази история. Бях отишъл вечерта в едно от малките кина, за да гледам възобновената версия на един от любимите ми чаплинови филми. Пък и никога не съм одобрявал показността на телевизионното предаване „Гостуват ни знаменитости“ и приповдигнатата до истеричност атмосфера, която се създаваше при приветстването на самите знаменитости. Нямах представа колко време бе чакал водещият предаването Бил Банкрофт, преди да успее да привлече Енди и Денди, но несъмнено той беше изпълнен с решимост да направи едно действително незабравимо шоу и тази голяма за него нощ най-после бе настъпила.
Като се изпуснат някои не особено важни подробности и се възстанови внимателно ходът на събитията, нещата се бяха развили приблизително по следния начин:
Банкрофт пита извънземните дали вече не чувстват нужда да се приберат у дома, за да се видят с жените и децата си. Енди обяснява търпеливо, може би за трийсет и четвърти път, че тъй като са хермафродити, те нямат семейства в общоприетия на Земята смисъл на тази дума. Банкрофт го засича с въпроса какво ги свързва с родната планета все пак. Главно ревитализаторите отговаря учтиво Енди.
Ревитализаторите ли? Какво е това ревитализатор? 0, една машинка, на чието въздействие те трябва да се подлагат на всеки десетина години, казва Денди. Във всеки голям град на родната им планета има поне по един ревитализатор.
Банкрофт измисля набързо един каламбур, изчаква аплодисментите на публиката да стихнат и задава въпроса: „Добре де, и какво точно представляват тези ревитализатори?“ Денди се впуска в дълги витиевати обяснения, чиято същност се свежда до това, че ревишализаторът разбърква цитоплазмата във всички живи клетки, като ги освежава. „Аха — съгласява се Банкрофт, — една пауза от десетина години и след това — освежаване. А какъв е резултатът от него?“
„0! — замисля се Денди, — може да се каже, че не се страхуваме от рак и от други дегенеративни заболявания. Освен това, като се подлагаме на въздействието на ревитализаторите през равни интервали и по този начин си освежаваме клетките, увеличаваме средната, продължителност на живота си петкратно. Иначе казано, живеем пет пъти по-дълго, отколкото би трябвало. Може би това е най-важната последица от действието на ревитализаторите“ — завършва Денди. След кратка пауза Енди премисля казаното и също се съгласява: „Да, това е“.