Разговорът между двамата невидими младежи прекъсна за миг, загасен от мълчанието на Бахтияревич.
На ясното небе, зад черните планини в дъното на хоризонта, се появи нащърбеният корабокрушенски месец. Бялата плоча с турския надпис на високия зид изведнъж блесна като слабо осветен прозорец в синия мрак.
Сега Бахтияревич говореше нещо, но така тихо, че само отделни, несвързани и неразбираеми думи долитаха до Стикович и Гласинчанин. Разговорът, както винаги става между младежите, при които асоциациите са смели и бързи, беше вече минал на друга тема. От изучаването на ориенталски езици стигнаха до съдържанието на надписа на бялата плоча пред тях и заговориха за моста и за оня, който го е направил.
Гласът на Галус бе много по-силен и по-изразителен. Като разширяваше хвалбите на Бахтияревич за Мехмед паша Соколович и тогавашната турска управа, която бе издигала такива постройки, той сега живо развиваше своите националистически възгледи за миналото и бъдещето на народа и неговата култура и цивилизация (защото в тия ученически разговори всеки следва своята мисъл).
— Имаш право — казваше Галус, — трябва да е бил гениален човек. Той не е нито първият, нито последният от наша кръв, който се е издигнал в служба на чуждо царство. Ние сме дали стотици такива хора, държавници, пълководци и хора на изкуството на Цариград, Рим и Виена. Смисълът на нашето народно обединение в една велика и мощна, модерна национална държава е тъкмо в това, че тогава нашите сили ще останат в страната, ще се развиват тук и ще дават своя принос за общата култура, под наше име, а не от чужди центрове.
— И ти мислиш, че тия „центрове“ са били създадени така случайно и че могат да се създават нови по желание, кой както иска и където иска?
— Случайно или не, това днес вече не е проблем; не е важно как са били създадени, а е важно, че днес изчезват, че са прецъфтели и дегенерирали и ще трябва да отстъпят място на други, нови центрове, чрез които ще може непосредно да се изразят младите свободни народи, които встъпват на историческата сцена.
— И ти мислиш, че ако Мехмед паша Соколович си беше останал селско дете, там, горе в Соколовичи, щеше да стане онова, което е бил, и между другото щеше да построи и тоя мост, на който сега разговаряме?
— В онова време, разбира се, не. Но в края на краищата за Цариград не е било и много трудно да издига подобни постройки, когато е вземал от нас, както и от толкова покорени народи не само имота и добивите, а и най-добрата сила и най-чистата кръв. Ако помислим какво и колко е вземано от нас през столетията, всичките тия постройки са само трошици. Но щом веднъж се сдобием със своя народна свобода и държавна самостоятелност, нашите пари и кръв ще бъдат само за нас и ще останат на нас. Всичко ще се дава само и изключително за повдигане на националната култура, която ще носи нашия печат и нашето име и която ще има предвид щастието и благоденствието на най-широките слоеве от нашия народ.
Бахтияревич мълчеше и това мълчание като най-жив и красноречив отпор предизвикваше Галус и го караше да повишава и изостря тона. С пламенността, която му бе вродена, и речника, който тогава господствуваше в младежката националистическа литература, той изброяваше плановете и задачите на революционната младеж. Всички живи сили на расата ще бъдат пробудени и поставени в действие. Под техните удари ще се разпадне Австроунгарската монархия, тая тъмница на народите, както се разпадна Европейска Турция. Всички антинационални и реакционни сили, които днес спъват, разделят и приспиват нашите национални сили, ще бъдат покорени и потиснати. Всичко това може да бъде постигнато, защото духът на времето, в което живеем, е нашият най-добър съюзник, защото и усилията на останалите малки и поробени народи са с нас. Съвременният национализъм ще триумфира над конфесионалните различия и остарелите предразсъдъци, ще освободи народа от чуждите, антинародни влияния и чуждата експлоатация. И тогава ще се роди националната държава.
След това Галус описваше преимуществата и красотата на тая нова национална държава, която ще обедини всички южни славяни около Сърбия, както Пиемонт, въз основа на пълното племенно равноправие, религиозна търпимост и гражданско равенство. В неговата реч се смесваха смели думи с неопределено значение и изрази, които означаваха точно нуждите на съвременния живот; най-дълбоките желания на една раса, на които често е съдено завинаги да останат само желания, и оправданите и постижими изисквания на всекидневната действителност; великите истини, които назряват през поколения, но които само младежта може да почувствува предварително и смее да изкаже, с вечните илюзии, които никога не гаснат, но и никога не стигат до осъществяване, защото едното поколение ги предава на другото като митичната факла. В думите на младежа, разбира се, имаше много твърдения, които не можеха да издържат критиката на действителността, и много предпоставки, които може би не биха издържали изпитанието на опита, но в тях имаше и от оня свеж дух, оня скъпоценен сок, с които се държи и подмладява стъблото на човечеството.