Той е помаджарен словак, чиновнически син, беден, завършил на държавни разноски, млад, наистина музикален, амбициозен, премного чувствителен, особено поради своето потекло, което му пречи да се чувствува напълно равноправен с офицерите немци или маджари от видни или богати семейства. Тя е жена към четиридесетте, осем години по-възрастна от него. Висока и руса, вече малко увехнала, но със съвсем бяла и розова кожа, големи, блестящи сини очи, по вид и държание напомня ония портрети на кралици, които очароват младите девойки.
Всеки от тия двама души има свои лични, истински или въображаеми, но дълбоки причини за недоволство от живота. А освен това и голяма обща причина: и двамата се чувствуват нещастни и като изгнаници в това градче и общество на офицери, повечето празноглави и нищожни хора. Затова и двамата се държат конвулсивно като корабокрушенци. Чезнат един в друг, губят се и се забравят в дълги разговори или, както сега, в музиката.
Такава бе невидимата двойка, чието свирене изпълваше тягостната тишина между двамата младежи.
За миг музиката, която се разливаше в тихата нощ, пак се заплете и секна за някое време. В тишината, която настъпи, Гласинчанин проговори с някакъв скован глас, като додаде към последните думи на Стикович:
— Смешно!? Че смешни са много неща в тоя спор, ако си говорим истината.
Стикович изведнъж извади цигарата от устата си, а Гласинчанин продължи полека, но решително да излага своята мисъл, която, изглежда, не бе от тая вечер, а дълго го беше мъчила.
— Аз внимателно слушам всичките тия спорове; и вас двамата, и другите образовани хора от градчето; чета и вестници, и списания. И колкото повече ви слушам, толкова повече се уверявам, че по-голямата част от тия устни или писмени спорове нямат връзка с живота и неговите истински изисквания и проблеми. Защото животът, истинският живот, е непосредствено пред мен — виждам го при другите, чувствувам го у себе си. Може би се лъжа, а и не умея да се изразявам добре, но на мен често ми идва мисълта, че техническият напредък и относителният мир в света създадоха един вид затишие, една особена атмосфера, изкуствена и недействителна, в която една класа хора, така наречените интелигенти, могат свободно да се отдават на празната и занимателна игра на идеите и „възгледите за живота и света“. Един вид стъклени градини на духа с изкуствен климат и екзотична флора, но без никаква връзка със земята, истинската, но твърда почва, по която се движат масата живи хора. Вие мислите, че се занимавате със съдбата на тия маси и тяхната роля в борбата за постигане на висшите цели, които им поставяте, а всъщност колелата, които се въртят във вашите глави, нямат никаква връзка с живота на масите, нито с живота изобщо. Тук вашата игра става опасна или поне може да стане опасна и за другите, и за самите вас.
Гласинчанин спря. Стикович бе толкова изненадан от това дълго и смислено изложение, че не му идваше на ум да го прекъсва и да му отговаря. Едва когато чу думата „опасна“, той направи иронично движение с ръка. Това ядоса Гласинчанин и той продължи по-живо:
— Разбира се, когато ви слуша, човек би могъл да помисли, че всички въпроси са щастливо решени, всички опасности завинаги отклонени, всички пътища изравнени и открити и само трябва да се тръгне по тях. И то когато там, в живота, нищо не е решено, нито е леко да се реши, нито има изгледи за пълно решение, когато всичко е така мъчно и объркано, скъпо и свързано с несравнено по-голям риск; когато няма следа от смелите надежди на Херак, нито от твоите велики кръгозори. Мъчи се човек до края на живота си и никога няма това, което му трябва, камо ли онова, което желае. А теории, каквито са вашите, задоволяват само вечната човешка потреба за игра, ласкаят суетата, лъжат сами и себе си, и другите. Това е истината, поне както на мене ми се струва.
— Не е така. Трябва само да сравниш разните исторически епохи, за да видиш тъй наречения прогрес и смисъла на човешката борба, а според това и „теориите“, които дават насока на борбата.
Гласинчанин веднага помисли, че това е алюзия за незавършеното му образование и както винаги в такъв случай усети вътрешен трепет.