Сега потрепера от вътрешна треска и от хлада, който идваше от реката. Като събуден от сън, едва сега забеляза, че двата прозореца на казиното са вече тъмни. От сградата излизаха последните гости. По мрачната пиаца подрънкваха дългите им саби и кънтеше висок превзет говор. Тогава младежът се откъсна с мъка от зида и погледна още веднъж осветения прозорец на хотела, тая последна светлинка в замрелия град, и се запъти с бавни крачки към бедния си дом горе на Мейдан.
XX
Единственият осветен прозорец на хотела, който оставаше като последен знак на будния живот в града тая нощ, бе малкият, на първия етаж, дето беше стаята на Лотика. Там Лотика и тая нощ седи пред своята претрупана масичка. Също както някога, преди двайсет и няколко години, когато идваше в тая стаичка да си отдъхне поне за миг от врявата и навалицата в хотела. Само че сега долу всичко е спокойно и мрачно.
Още към десет часа Лотика се оттегли в своята стая и се приготви за спане. Преди да си легне, още веднъж се приближи до прозореца, за да вдъхне от свежестта на водата и да хвърли поглед към оня последен свод на моста, който е единственият и вечно един и същ кръгозор на нейния прозорец. Тогава се сети за някаква стара сметка и седна до масичката да я потърси. Но щом веднаж почна да преглежда своите сметки, тя се увлече, забрави и времето, и своята нужда от сън и остана повече от два часа при масата.
Полунощ отдавна е минало, а Лотика, разсънена и погълната, ниже цифра след цифра и прехвърля лист след лист.
Лотика е уморена. През деня, в разговорите и работата, тя е все още и жизнерадостна, и подвижна, и разговорлива, но нощем, когато остане сама, усеща цялата тежест на своите години и своята умора. Лотика е грохнала. От нейната някогашна хубост сега са останали само следи. Слаба е, жълта в лицето; косата без блясък и рядка на темето; а зъбите, нейните блестящи и някога здрави като камък зъби, оредяха и пожълтяха. Погледът на черните й, още блестящи очи е твърд и в известни мигове тъжен.
Лотика е уморена, но не от оная благословена и сладка умора на многото работа и големите печалби, която някога я караше да търси почивка и отдих в същата тая стая. Дошла е старостта, а с нея времена, които не са добри.
Не би могла да изрази с думи, нито сама добре да си обясни това, но усеща при всяка крачка, че времената са се влошили, поне за оня, който има пред очи само своята печалба и своето семейство. Когато преди трийсетина години дойде в Босна и почна работа, животът изглеждаше като излят от един блок. Всички вървяха в посоката, в която вървеше и тя: работа и семейство. Всичко бе на мястото си и за всекиго имаше място. А над всички имаше един ред и един закон, здрав ред и строг закон. Такъв изглеждаше тогава на Лотика светът. Сега всичко се бе изместило и разбъркало. Хората се делят и разделят, и то, както изглежда, без ред и видим смисъл. Законът за печалбите и загубите, прекрасният закон, който всякога е направлявал човешките постъпки, сякаш вече не важи, защото толкова хора работят, говорят и пишат за неща, на които не се вижда нито целта, нито смисълът и от които могат да имат само несгоди и загуби. Животът се разкъсва, раздробява и пилее. Изобщо изглежда, че сегашното поколение повече държи на схващането за живота, отколкото на самия живот. Това изглежда безумно и е за нея съвсем неразбираемо, но е така. И поради това животът губи цената си и целият се хаби в думи. Това Лотика ясно вижда и чувствува на всяка крачка.
Работата, която някога играеше пред нейните очи като стадо весели агнета, сега лежи мъртва и тежка като големите надгробни камъни в еврейските гробища. Вече десетина години хотелът работи слабо. Гората край града е изсечена, сечищата все повече и повече се отдалечават, а с тях и най-добрите клиенти и печалби на хотела. Оня дързък и безсрамен простак Тердик отвори своята „къща“ под тополите и привлече много от гостите на Лотика, защото им предлагаше леко и непосредствено онова, което в нейния хотел никога и за никакви пари не можеха да имат. Лотика дълго се бунтува против тая нелоялна и срамна конкуренция и твърдеше, че са настъпили времена, в които вече няма ни закон, ни ред, нито възможност за почтена печалба. В своето огорчение тя веднъж, още в началото, нарече Тердик „куплер“. Той я даде под съд и Лотика бе осъдена да заплати глоба за накърняване на честта. Но тя и до днес не го нарича другояче; само внимава донякъде пред кого говори. Новото офицерско казино има свой ресторант, своя изба с добри напитки и стаи за нощуване, дето отсядат важни чужденци. Густав, намръщеният и потаен, но опитен и доверен Густав, след толкова години напусна нейния хотел, отвори кръчма на най-оживеното място в чаршията и от сътрудник стана неин най-безогледен конкурент. Певческите дружества и разните читални, които, както видяхме, се появиха през последните години в градчето, имат свои заведения и привличат много гости.