Лятото на 1914 година ще остане в паметта на всички, които го преживяха тук, като най-светлото и най-хубаво лято, което помнят, защото в тяхното съзнание то сияе и пламти върху цял един гигантски и мрачен хоризонт от страдания и нещастия, който се простира до безкрая.
А това лято наистина започна добре, по-добре от толкова предишни. Сливите родиха, както отдавна не бяха раждали, а житата потръгнаха добре. След десетина години безредия и сътресения хората се надяваха поне на затишие и добра година, която във всяко отношение би поправила загубите и несгодите на по-раншните. (Най-клетата и най-трагична слабост на човека е несъмнено неговата пълна неспособност да предвижда, което е в остра противоположност с толкова негови дарби, умения и познания.)
И дойде тая изключителна година при особено щастливо и благоприятно взаимодействие на слънчевата светлина и земната влага, а вишеградската долина затрептя от обилие на сили и всеобща потреба от раждане. Земята избуя и всичко, което бе в нея още живо, напъпи, разлисти се, цъфна и донесе стократен плод.
Хубаво е да се вижда тоя дъх на плодородие как трепти като топла синкава мъглица над всяка бразда и всяка бучка пръст. Кравите и козите разкрачват задните си нозе и вървят с мъка от тежкото, набъбнало виме. Бялата риба, която в началото на всяко лято идва на ята по Рзав, за да хвърли хайвера си в устието, е надошла в такова количество, че децата я ловят из плитчините с кофички и я изхвърлят на брега. И порестият камък на моста е овлажнял и набъбнал като жив от някаква сила и изобилие, бликнала от земята и затрептяла над цялото градче като радостна топлина, в която всичко по-бързо диша и по-бързо избуява.
Не са чести такива лета във вишеградската долина. Но когато някое от тях дойде, хората забравят всяко зло, което е минало, и не помислят за онова, което може да дойде; живеят утроения живот на тая долина, в която е слязла благодатта на плодородието, и самите те са само част от тая игра на влага, топлина и бликнали сокове.
И селянинът, който винаги намира повод да се оплаква от нещо, трябва да признае, че годината е тръгнала добре, само че при всяка похвална дума добавя: „Ако продължи така…“ Хората от чаршията тогава стремглаво се хвърлят и страстно потъват в работа като пчели и бръмбари в чашките на цветята. Разпръсват се по селата около градчето да капарират житото на клас и необраните сливи по дърветата. Селянинът, объркан от тоя наплив на лукави клиенти, както и от голямото и необикновено плодородие, стои пред дървото, което вече се огъва от плод, или край нивата, която се люлее, и не може да бъде достатъчно предпазлив и издръжлив да устои пред гражданина, който се е вкопчил в него. А тая предпазливост и издръжливост дават на неговото лице напрегнат и загрижен израз, подобен като брат близнак на оная тъжна маска, която лицата на селяните носят в неплодородни години.
При големите и богати газди селянинът отива на крака. В пазарен ден дюкянът на газда Павле Ранкович е пълен със селяни, на които трябват пари. Също така и предприятието на газда Санто Папо, който отдавна е пръв между вишеградските евреи. (Защото, въпреки че отдавна съществуват банки и възможности за кредит срещу ипотека, селяните, особено по-старите, предпочитат да заборчават по някогашния начин пред градските газди, от които купуваха стоки и към които и бащите им са заборчавали.)
Складът на Санто е един от най-големите и най-солидните във вишеградската чаршия. Зидан е от твърд камък с дебели стени и под от каменни плочи. Тежката врата и капаците на прозорците са от ковано желязо, а на високите и тесни прозорци има дебели и гъсти решетки.
Предната част от склада служи за дюкян. По стените има дълбоки дървени рафтове, пълни с емайлирани съдове. На тавана, който е необикновено висок и се губи в мрака, са окачени по-леки предмети: фенери от всякаква големина, джезвета, кафези, капани за мишки и други неща, плетени от тел. Всичко това свързано на големи гроздове. Около дългия тезгях грамади сандъци с гвоздеи, торби с цимент, гипс и разни бои; мотики, лопати и търнокопи без дръжки, нанизани на тел в тежки гердани. В ъглите големи тенекиени съдове с газ, лак, терпентин и безир. Тук и сред лято е хладно, и по пладне мрачно.
По-голямата част от стоката обаче се намира в помещенията, които са зад дюкяна и за които води нисък отвор с желязна врата. Тук е тежката стока: железни печки, шини, траверси, палешници, кюскии и други големи инструменти. Всичко е наслагано на големи купища, така че между стоките минават само тесни пътеки както между високи стени. Тук владее вечен мрак и не се влиза без фенер.