Двамата инстинктивно се отблъскваха един друг и в същото време непрекъснато се привличаха и сблъскваха. Защото между тях непрекъснато се плетяха и вълнуваха неразбираеми чувства на омраза, отвращение, страх и недоверие. Абид ага, който към никого не беше мек и разположен, изпитваше към тоя блед потурнак неприкрито отвращение. Всичко, което вършеше или говореше той, дразнеше Абид ага и го предизвикваше да го ругае и унижава. И колкото Плевляк се унижаваше и правеше по-благ и по-ревностен, толкова повече отвращението на Абид ага растеше. А старейшината на сеймените още от първия ден суеверно и страшно се боеше от Абид ага. Този страх с времето се превърна в мъчителен кошмар, който не го напускаше. При всяка крачка и движение, често пъти и на сън, той си мислеше: какво ще каже за това Абид ага? Напразно се стараеше да му угоди и хареса, Абид ага приемаше с негодувание всичко, което идваше от него. И тая неразбираема омраза сковаваше Плевляк и го правеше още по-неподвижен и несръчен. Той вярваше, че заради Абид ага един ден ще изгуби не само хляба и службата, но и главата си. Затова живееше в постоянна тревога и минаваше от потиснатост към трескава и свирепа взискателност. Сега, когато блед и вцепенен застана пред него, Абид ага му каза с глас, сподавен от гняв:
— Слушай, празна главо, ти познаваш тия свини, знаеш и езика, и мурафетлъците им и пак не можеш да намериш коя е тая краста, дето се е вдигнала везирска работа да разваля. И това е, защото и ти си краста като тях, само че се е намерила и по-нещастна краста от тебе, та те е направила старейшина на сеймените и забит, а не се е намерил някой да ти плати каквото заслужаваш. Но аз ще съм, щом друг не е. Да знаеш, така ще те забия в земята, че от тебе няма да остане сянка колкото и от най-малката тревичка. Ако до три дни всички щети и повреди на строежа не престанат, ако не ми заловиш този, който ги върши, и не потушиш всички щурави приказки за вили и прекъсване на работата, жив ще те набия на кол на най-високата скеля, та хората да те гледат и от тебе да имат страх и да си вземат ум в главата. Кълна се в живота и вярата, в която човек не се кълне лесно. Днес е четвъртък, имаш време до неделя. А сега върви по дявола, който те е пратил при мене. Върви! Марш оттук!
И без клетвата Плевляк щеше да повярва на заканата на Абид ага, защото и на сън трепереше от неговия глас и поглед. Сега изпадна в един от своите конвулсивни, панически пристъпи на страх и веднага отчаяно се зае с работа. Събра всичките си хора и като минаваше неочаквано от смъртна вкочаненост в луда ярост, почна да ги ругае:
— Слепци! Безделници! — дереше се Плевляк, сякаш жив го набиваха на кол, и се навираше в лицето на всеки сейменин. — Зер така се стои на стража и се пази царски имот? Когато трябва да се отива на казан, всички сте бързи и подвижни, а когато е по служба, като без крака оставате и губите ум. А аз горя от срам заради вас. Но няма вече да пладнувате при мене! Да знаете, че от тия скели сейменска касапница ще направя! Нито един от вас няма да запази главата си, ако за два дни това чудо не престане и ако не заловите и избиете разбойниците. Още два дни живот имате, кълна се във вярата и китаба!
Дълго вика така. И най-после, като не знаеше какво още може да им каже и с какво да ги заплаши, той ги заплю един по един, по ред. Но като се изгърмя и освободи от натиска на страха, който го напускаше като гняв, веднага отчаяно се залови за работа. Нощта прекара, като обикаляше с хората си по брега. По някое време им се стори, че чуват как нещо чука в онази част от скелята, която стигаше най-далече в реката, и изтичаха нататък. Чуха също как се откъртват дъски, как се срутва камък и пада във водата, а като дойдоха до онова място, наистина намериха скелите разчупени и зида разтурен, но нито следа от престъпника. Пред тая призрачна празнота сеймените трепереха от нощната влага и от суеверен страх. Извикваха се, втренчено се взираха, махаха със запалени факли, но всичко беше напразно. Щетата пак беше направена, а онези, които я бяха сторили, не бяха нито заловени, нито убити, сякаш наистина бяха невидими същества.