По-горе от моста, на стръмните брегове от сив варовик, от едната и другата страна се виждат кръгли вдлъбнатини, две по две на равни разстояния, сякаш врязани в камъка следи от копитата на великански кон; те идват отгоре, откъм Стария град, спускат се по канарите към реката и се явяват отново на другия бряг, гдето се губят в черната земя и треволяка.
Децата, които край тези каменни брегове по цели дни през лятото ловят дребна риба, знаят, че това са следи от стари времена и от стари воини. Тогава живеели по земята големи юнаци, камъкът бил мек и незрял като земята, а конете, като юнаците, имали великански ръст. Само че за сръбските деца това са следи от копитата на Шарколията, останали още от времето, когато Крали Марко бил затворен в тъмницата на Стария град, но избягал оттам, спуснал се по хълма и прескочил Дрина, на която тогава нямало мост. А турските1 деца знаят, че това не е бил Крали Марко, нито е могъл да бъде (защото къде у гяурин и копелаш такава сила и такъв кон!), а Джерзелез Али, който, както се знае, презирал каиците и каикчиите и на своята крилата арабска кобила прескачал реките като поточета. Те дори не се и препират за това, дотолкова и едните, и другите са убедени в истинността на своето вярване. И няма случай досега някой да е убедил някого или някой да е променил мнението си.
В тия вдлъбнатини, които са кръгли, а широки и дълбоки като доста големи паници, като в каменни съдове дълго след дъжд се задържа вода. Тези дупки, пълни с хладка вода, децата наричат бунари и в тях и едните, и другите, без оглед на вярата, държат дребната риба, мряната и плотовете, които хващат с въдица.
А на левия бряг, точно над пътя отстрани, има една големичка могилка от пръст, но от някаква твърда пръст, сива и вкаменена. По нея нищо не расте и не цъфти, а има само някаква дребна тревица, твърда и бодлива като стоманена тел. Тая могилка е цел и граница на всички детски игри край моста. Някога това място се е наричало Радисавлев гроб. И се разправя, че това бил някакъв сръбски първенец, силен човек. Когато везирът Мехмед паша решил да строи мост на Дрина и изпратил хора, всички се покорили и отишли на ангария, само Радисав се възпротивил, разбунил народа и заръчал на везира да се откаже от тая работа, защото няма да построи мост на Дрина. Мъка видял везирът, докато надвие Радисав, защото той бил юнак над юнаци и не го ловяла ни пушка, ни сабя, нито пък имало въжета или вериги, с които да го вържат: всичко късал като конци. Такъв талисман имал. И кой знае какво би станало и дали везирът би построил моста, ако не се намерил един от неговите хора, мъдър и опитен човек, който подкупил и разпитал слугата на Радисав. Така изненадали и удушили Радисава на сън, след като го вързали с копринени въжета, защото неговата муска не помагала само срещу коприна. Нашите жени вярват, че има една нощ в годината, през която може да се види как право от небето върху могилата пада силна бяла светлина. И то някъде през есента, по времето между Голяма и Малка Богородица. Но момчетата, които и вярвайки, и не вярвайки, са оставали да бдят пред прозорците с изглед към Радисавлевия гроб, никога не са могли да видят небесния огън, защото още преди полунощ ги е обарял сън. Затова пък пътници, на които не им е до това, са виждали някаква бяла светлина над могилата до моста, когато нощем се връщали в градчето.
1
Названията „турци“ и „турски“ са употребени навсякъде в смисъл на мюсюлмани и мюсюлмански. — Б.а.