А турците в градчето, напротив, от старо време казват, че на това място загинал за вярата някакъв дервиш на име шах Турхания, който бил голям юнак и бранел тук от някаква гяурска войска прелаза през Дрина. А че на това място няма нито знак, нито тюрбе, то е, защото самият дервиш искал да бъде погребан така, без знак и без белег, та да не се знае, че е тук. Защото, ако някога пак гяурска войска нахлуе по тези места, той ще стане изпод тая могилка и ще я спре, както някога, та да не мине по-далеч от вишеградския мост. Затова пък самото небе понякога озарява гроба му със светлината си.
Така животът на градските деца минава под моста или край него в невинни игри и детски блянове. А от първите години на съзряването той се пренася на моста, по-точно на капията, гдето младежките блянове намират друга храна и нови кръгозори, но гдето започват вече и житейските грижи, борби и дела.
На капията и край нея са първите любовни мечти, първите бегли погледи, подхвърлени думи и прошепвания. Тук са първите сделки и пазарлъци, свади и спогодби, срещи и изчаквания. Тук, на каменната ограда на моста, излизат на продан първите череши и дини, сутрешни салепи и горещи симиди. Но тук се събират и просяци, и сакати, и прокажени, също както и младите и здравите, които искат да се покажат или да видят другите, както и всички, дето имат да изнесат нещо особено — плодове, дрехи или оръжие. Тук често присядат зрели, видни хора да поразговарят за обществени работи или общи грижи, но още по-често — младежи, които си знаят само песните и шегите. Тук при големи събития и исторически промени се излагат манифести и позиви (на високия зид, под мраморната плоча с турския надпис и над чешмата) и тук чак до 1878 година са били бесени или набивани на кол главите на ония, които е трябвало по каквато и да е причина да бъдат погубени, а погубванията в това градче на границата, особено в неспокойни години, са били чести и през някои времена, както ще видим, и всекидневни.
Не може нито сватба, нито погребение да мине през моста, без да спре на капията. Тук обикновено сватбарите се приготвят и подреждат, преди да влязат в чаршията. Ако времената са спокойни и безгрижни, черпят се с ракия и запяват, повеждат хоро и често пъти се забавят много повече, отколкото са мислили. А при погребение носачите винаги оставят мъртвеца за малко, за да си починат тук, на капията, дето и без това е протекла голяма част от живота му.
Капията е най-важната точка на моста, също както мостът е най-важната част от града или както един турски пътник, когото вишеградчани нагостили добре, е отбелязал в своя пътепис: „Тяхната капия е сърцето на моста, а той е сърцето на тоя град, който трябва да остане в сърцето на човека“. Тя показва как старите майстори, за които се разправя в приказките, че са се борили с вили и всякакви чудесии и са могли да вграждат живи деца, са имали усет не само за здравината и хубостта на строежите, но и за ползата и удобството, които и най-далечните поколения ще имат от тях. И когато човек опознае тукашния живот и размисли добре, трябва да се съгласи, че наистина малко хора в Босна имат такива удобства и удоволствия, каквито и последният гражданин може да има на капията.
Разбира се, зимата не влиза в сметката, тъй като тогава през моста минава само оня, който е принуден да мине, пък и той ускорява крачка и навежда глава под студения вятър, дето непрестанно духа над реката. Тогава, разбира се, не се спират на откритите тераси на капията. Но във всяко друго време капията е истинска благодат за мало и голямо. Тогава всеки тукашен гражданин може във всяко време на денонощието да излезе на нея и да седне на софата или да се позабави там по работа или на разговор. Издадена и извисена на петнайсетина метра над зелената буйна река, тая каменна софа плува в простора над водата, между тъмнозелените бърда от три страни, небето и облаците или звездите над себе си и отворения хоризонт над реката, като тесен амфитеатър, който сините планини затварят в дъното.
Колко везири и богаташи на тоя свят могат да изнесат на такова място своята радост или грижа, своето доволство и денгубие? Малко, твърде малко. А колко паши в потока на столетията и в реда на поколенията са прекарали тук зори и вечери или нощни часове, когато целият звезден свод незабелязано се мести над човека! Много и много от нас са седели тук, облегнали се и прислонили се към гладкия дялан камък, и при вечната игра на светлината по планините и облаците на небето са разплитали вечно същите, но винаги различно сплетени конци на нашите градски съдбини. Някой някога казвал (наистина той бил чужденец и говорел на шега), че тая капия е оказала влияние върху съдбините на града и върху самия характер на неговите жители. В тези безкрайни седения, казвал тоя чужденец, трябва да се търси обяснение за склонността на много от гражданите към размишления и мечтания и една от главните причини за онова меланхолично безгрижие, с което се отличават жителите на градчето.