Всичко това ставаше под надзора на Абид ага и на неговата дълга зелена тояга, която влезе в песните. Защото, щом забележеше, че някой се шляе или не работи както трябва, той го посочваше с тая тояга, а сеймените го хващаха, биеха го на самото място и после, окървавен и безпаметен, го поливаха с вода и го слагаха отново на работа. Когато в късна есен напускаше града, Абид ага отново събра старейшините и първенците и им каза, че през зимата отива на друго място, но окото му остава тук. Всички ще отговарят за всичко. Ако се окаже, че нещо от работите е повредено или ако една-единствена летва от дървения материал липсва, ще глоби целия град. На тяхната забележка, че може да направи пакост и наводнение, той без колебание отговори студено, че това е тяхна земя, реката също е тяхна, та поради това и нанесената щета ще бъде тяхна.
Цяла зима хората пазиха материалите и се грижиха за изработеното като за очите си. А с пролетта дойдоха Абид ага и Тосун ефенди, но дойдоха и далматински каменоделци, които народът наричаше „римски майстори“. В началото бяха около трийсет души. Водеше ги някой си майстор Антоний, християнин от Улцине. Беше висок, хубав човек с големи очи, смел поглед, орлов нос и кестеняви коси, които падаха до раменете му, облечен богато, по западен начин. Неговият помощник беше негър, истински негър, весел млад човек, на когото целият град и всички работници викаха Арапина.
Ако миналата година, като се съди по струпаните дървета, можеше да се мисли, че Абид ага има намерение да вдига дървен мост, сега на хората се струваше, че иска да издигне тук, на Дрина, нов Стамбул. Почнаха да докарват камъни от каменоломните, които откриха в планината при Баня, на един час път от градчето.
На следната година край вишеградската скеля грейна някаква особена пролет. Заедно с това, което никне и цъфти винаги по това време, от земята изникна цяло селище от колиби; появиха се нови пътища и пътеки до водата; плъзнаха безброй волски коли и кираджийски коне. Хората от Мейдан и Околища гледаха как всеки ден, като някакъв посев, расте долу край реката неспокойна грамада от хора, добитък и всякакъв строителен материал.
На стръмния бряг работеха каменоделците. Целият тоя край стана жълтеникав от каменния прах. А малко по-далече, на пясъчната равнинка, местни аргати гасяха вар, промъквайки се, одърпани и побелели, през белия дим, който се вдигаше високо над варниците. Пътищата се продъниха от претоварени коли. Каикът работеше по цял ден, като превозваше от единия на другия бряг материали, надзиратели и работници. Нагазили до пояс в сивата пролетна вода, специални работници забиваха диреци и правеха плетове, набити с глина, които трябваше да разделят водното течение.
Всичко това гледаха хората, които дотогава мирно живееха в разпиляното по стръмнината край скелята на Дрина градче. И би било добре, ако можеха само да гледат, но работата вземаше такъв обсег и размах, че увличаше в своя водовъртеж всичко живо и мъртво не само в града, но и далече около него. На другата година числото на работниците порасна толкова, че те станаха колкото всички мъжки жители на градчето. Всички коли, всички коне и волове работят само за моста. Всичко, което може да пълзи и да се търкаля, се взема и се впряга в работа — понякога със заплата, понякога насила, като ангария. Пари има повече от по-рано, но скъпотията и оскъдицата растат по-бързо, отколкото идват парите; така че докато стигнат в ръцете на човека, те са вече наполовина изядени. Още по-тежко от скъпотията и оскъдицата върху местните хора падат тревогата, безредието и несигурността, които сега връхлитат на града като последица от струпването на толкова много работен народ от божия свят. И въпреки цялата строгост на Абид ага сбиванията между работниците и кражбите по градините и дворищата са чести. Мюсюлманските жени трябва да крият лицата си дори когато излизат на двора, защото отвсякъде може да надзърне окото на тези безброй работници — чужди и тукашни; а градските турци държат строго на предписанията на исляма, толкова повече, че всички са отскоро потурчени и няма почти нито един, който да не помни баща или дядо християнин или нов потурнак. Поради всичко това по-старите хора от турска вяра открито негодуват, обръщат гръб на тая бърканица от работници, впрегатни животни, дървета, земя и камъни, която все повече се разпростира и заплита по двете страни на скелята и която със своето ровене и ширене засяга вече и техните улици, дворове и градини.