— Колкото и странно да изглежда, в повествованието зла мащеха няма — отвърна замислено Господаря Ли. — Не мога да разбера защо.
— Слава Богу! — възкликна Ключовия заек. — Злите мащехи ме ужасяват. Всъщност, почти всичко ме ужасява — добави той тъжно.
Ли Као пое ролята на домакин и повторно напълни чашите. Разказа почти дословно приказката на Окълвания Хо за Звездния пастир и Принцесата на птиците. Трудно можеше да открие по-добър слушател от Лотосовия облак, която подскочи от възбуда в момента, когато Великия господар на нефрита положи корона върху главата на Нефритовата перла, и се разплака от радост, след като чу как Принцесата слиза от прекрасния мост на птиците и се втурва към прегръдките на Звездния пастир. Не бе необходимо да си особено проницателен, за да разбереш, че милата ми Лотосов облак мечтаеше наяве как се превръща в най-красивото момиче на света и, преобразена в богиня, се възнася към звездите.
— И сетне те заживели… — каза Господаря Ли и напълни чашата си. — Не, за съжаление не мога да кажа, че сетне са живяли дълго и щастливо. Видиш ли, намерило се едно гнусно човече, на което му се прищяло да живее вечно. Научило се, че ако успее да открадне вещ, принадлежаща на някой бог, никога няма да остарее, докато я притежава, и че ще стане неуязвимо, ако най-мъдрият човек на света, Стареца от планината, изреже сърцето му. И така, то подготвило клопка за най-невинната и простодушна богиня, която успяло да открие. Думата ми е за Нефритовата перла, Принцесата на птиците.
— О, не! — извика Лотосовия облак.
— О, да — каза Господаря Ли. — Тя имала три прислужници, наивни и простодушни като нея. Гнусното човече купило от Стареца от планината три прекрасни дрънкулки, както и три перца, досущ като перцата на Царете на птиците. Сетне се пременило като куц вехтошар и отишло при трите прислужници. Разказало им някаква лъжа, навярно нещо от рода на това, че много боготвори принцесата и ще заплати каквато и да е цена за нещо, което тя е докоснала. Помолило в замяна на дрънкулките да му сторят дребна услуга. Да подменят перцата на короната на Нефритовата перла с неговите и да му ги дадат.
— Не вярвам да са могли да направят такова нещо! — каза възмутено Лотосовия облак.
— А момичетата знаели ли са, че перцата на короната са вълшебни? — попита Ключовия заек.
— Заекът засяга един много важен въпрос — рече одобрително Господаря Ли. — Прислужниците въобще си нямали представа, че тези перца принадлежат на Царя на птиците. А и да не забравяме, че това е станало преди повече от хиляда години, когато перата са се използвали за украсата на всякакви шапки, не само на корони. Какво страшно можело да има в това да заменят старата украса с нова? Пък и дрънкулките били наистина прекрасни. Прислужниците все пак съобразили да поставят едно условие. Накарали вехтошаря да се закълне, че ако принцесата по една или друга причина поиска старите си перца, той ще им ги върне и ще си прибере дрънкулките. Разбира се, той веднага се заклел. Една след друга те дошли при него с перцата, една след друга си получили дрънкулките, една след друга били прободени право в сърцето от гнусното човече.
— Клетите девойки! — изхълца Лотосовия облак. — Клетите неверни прислужници!
— Клетата Принцеса на птиците — добави Господаря Ли. — Предполагам, че гнусното човече е извършило престъпленията си на седмия ден от седмата луна, за да не могат на Небесата да се усетят. Нефритовата перла трябвало да се завърне при съпруга си, така че извикала птиците на Китай. Птиците обаче вече не могли да я чуят, тъй като не притежавала перцата. Клетата малка принцеса! Представям си как е призовавала птиците, как се е тревожила от това, че не идват, как безпомощно се е озъртала и е отправяла взор към Небесата, където я очаквал божественият й съпруг. Как е изгубила всякаква надежда, след като изтекъл седмият ден от седмата луна. Нарушила обета си, така че била лишена от закрилата на Небесата. Колкото до останалото, за едно лукаво човече, предрешено като вехтошар, не представлявало никаква трудност да открадне корона от едно простодушие селско момиче.
— Трагедиите ме ужасяват! — завайка се Ключовия заек.
— Боя се, че най-страшното тепърва предстои — въздъхна Господаря Ли. — Гнусното човече се завърнало при Стареца от планината, който изрязал сърцето му. По този начин станало неуязвимо, а след като вече притежавало и короната, никога нямало да остарее. С течение на вековете купило много други тайни от Стареца от планината и могъществото му нараснало. А ти, драги ми Ключов заеко, го познаваш най-добре от всички ни, тъй като човечето сетне се превърнало в княз Чин и се наместило на трон, на който си седи и до ден-днешен, скрито зад златна маска.