— Лотосов облак, отвори ковчежето! — изкрещях. Княз Чин тогава се превърна в огромна маймуна.
Продължихме да се търкаляме из стаята докато Лотосовия облак, изгубила ума и дума, бавно присегна към изтърколилото се до нозете й ковчеже. Князът се превърна в скала. Паднахме на пода и огромната й маса бавно се изтърколи върху мен. Докато си поемах дъх върху скалата се появиха розовите очички на Ключовия заек. Разтвориха се и заешки устни, над който изникна дълъг треперещ нос.
— Аз мога да стана и по-тежък — изкикоти се князът. — Все по-тежък и по-тежък.
Останах почти без дихание и усетих как ребрата ми започнаха да пращят. Успях да видя как Ли Као се опитва да се измъкне изпод тежката маса докато Лотосовия облак трескаво наместваше ключа в ключалката. От напрежение бе захапала върха на езика си и приличаше на малко момиченце, което се учи да вдява конец в игла. Розовите очички над мен се изпълниха с блясък и разбрах, че княз Чин от ужас се доближава до ръба на безумието, както неведнъж му се бе случвало и по-рано.
— Ще окача теб и стареца в една клетка до леглото си — прошепна тон. — Скъпите ми приятели шан-сяо ще разкъсат месата ви със своите клюнове и нокти, сетне плътта ви ще зарасне и заздравее, но те отново ще я разкъсат с клюнове и нокти. Вашите писъци ще ме приспиват и това ще продължи цяла вечност.
Вече не можех да дишам. Стаята започна да плува пред очите ми и чух туптенето на своето сърце. Тежестта на скалата започна да става непоносима.
Лотосовия облак изпищя. Писъкът й бе така пронизителен, че от него една порцеланова ваза се разпадна на парчета. Отвореното ковчеже падна на пода и от него се изтърколи гнусно туптящо сърце.
Скалата за миг се превърна в Ключовия заек, който веднага присегна към сърцето си. Успях да го хвана за глезените с последните остатъци от силите си и той започна да скимти жаловито, когато се повлякохме по пода. Ръката на Заека присегна към сърцето, докато Лотосовия облак го наблюдаваше с широко разтворени от ужас очи. Сетне това прекрасно момиче присегна, взе лигавия предмет, търкалящ се до нозете й, и го изхвърли навън също като млада селянка, отърваваща се от нещо неприятно. Сърцето полетя през прозореца и падна в градината. Полуделите кучета се нахвърлиха върху сърцето на стопанина си.
Ключовия заек бе застинал на мястото си. След това бавно се извърна към жена си и със странен жест, изпълнен с обич, протегна ръка към нея. Устните му се разтвориха и се опита да каже нещо. Така и не разбрах какво, защото плътта върху лицето на тиранина, който бе дал името си на Китай, се свлече, и под него лъсна бял череп. След миг и костите на княза, смазани под тежестта на изминалите столетия, се превърнаха в прах, внезапно опустялата му дреха бавно се свлече на земята и застина там.
Успях да допълзя до Ли Као и да го измъкна изпод масата. С усилия се изправи и веднага посегна към каната с вино.
— Царете на Яма отдавна са чакали този момент. Предполагам, че княз Чин в момента се радва на най-сърдечно посрещане в предверието на Ада — рече той и си пое въздух.
След това Господаря Ли ми подаде каната. Отпих от нея и предложих виното на Лотосовия облак, която го излочи на големи глътки, също като войник. Ужасът в очите й бе отстъпил място на удивлението. Господаря Ли отиде до дрехата, наведе се и бръкна в нея. След миг в дясната му ръка се появи малка златна коронка.
— Всъщност, има ли по-подходящо място за укриване на големи съкровища от дупката, където някога е било сърцето ти? — попита.