Повдигна и лявата си ръка и изкрещях от радост, тъй като усетих невероятно силна миризма на женшен. Бе толкова силна, че изведнъж се съвзех.
— Господарю Ли, задачата ни е изпълнена! — извиках.
— Не съвсем — предупреди ме тон. — Това наистина е сърцето на Великия корен на силата, но то е също и Царицата на женшена. Нейно Величество никога не трябва да бъде насилвана. Ако е решила да помогне на децата на Ку Фу, ще трябва да стори това по собствена воля. Нека помолим кръщелницата и да и предаде нашата молба.
Господаря Ли притисна длани и направи дълбок поклон пред Лотосовия облак.
— Имам предвид Ваше Височество. Принцесата на птиците — каза.
Очите на Лотосовия облак се разтвориха от почуда, но не чак толкова, колкото моите.
— Господарю Ли, ти се шегуваш! — прошепнах.
— Никога не съм бил толкова сериозен в живота си — отвърна ми.
— Аз да съм принцеса? С дебелите си крака и плоското си лице? — възкликна Лотосовия облак. Чувството й за справедливост очевидно бе накърнено и тя се възмути. — Та нали Звездния пастир се влюбил в най-хубавото момиче на света?
— Хубостта е литературно понятие — махна небрежно с ръка Ли Као. — Красотата сама по себе си е нещо смехотворно надценено, и ако на Звездния пастир му бе трябвала красавица, могъл е да си избере една от множеството млади богини на Небесата. Звездния пастир е бил достатъчно разумен, за да обикне селско момиче, чиито очи са изпълнени с цялата надежда, радост и почуда на света, и чиято усмивка може да събори вол от петдесет стъпки. Попитай за това нашия Вол — рече Ли Као и смигна. — Воле, напомни ми да изменя знака върху табелата пред дома си. Окото ще трябва да бъде на девет десети затворено. Трябваше да съобразя, че Лотосовия облак е безсмъртна още в момента, когато Скъперника Шен реагира спрямо нея по същия начин, по който и ти. Лотосовия облак тропна с крак.
— Отказвам да вярвам във всички тези глупости.
— Нищо чудно. Княз Чин те е отвел при Стареца, от планината, който те е лишил от памет — каза убедено Господаря Ли.
Отиде до масата, седна и постави до каната с вино малката коронка и Великия корен на силата. След това бръкна в пояса си и извади оттам трите перца, които сами се наместиха на мястото си веднага, след като докоснаха короната.
— Това, дето казват, че хората умират подобно на дърветата, отгоре надолу, е вярно — въздъхна Господаря Ли. — Ако клетият ми мозък не бе заприличал на дърво, разядено от малки зелени червеи, щях веднага да оценя по достойнство факта, че Скъперника Шен не ревнуваше от Вол Номер Десет, а Вол Номер Десет не ревнуваше от Скъперника Шен. Нито един от любовниците на Лотосовия облак никога не е изпитвал ревност към другия. Това не би било човешко, ако ставаше дума за любов, но е много човешко, когато говорим за боготворене. Човек никога не ревнува братята си по вяра, а хората с чисти сърца винаги ще разпознаят една богиня. Веднъж вече казах, че Вола е чистосърдечен, а и сърцето на Скъперника Шен беше наистина златно, независимо от отблъскващата му външност. Нямам никакво съмнение в това, че и останалите й любовници са били достойни люде. Навярно именно поради същата причина самият аз не успях да разпозная младата богиня в тази дама.
Изправи се и отново направи дълбок поклон пред Лотосовия облак.
— Може би причината е в това, че имам лек недостатък на характера — каза Господаря Ли.
Седна, напълни две чаши вино и ни ги подаде. След това взе един от скъпоценните камъни, които бе показал на Ключовия заек.
— Бях толкова глупав, че успях да забележа очевидното едва след като открих това — рече тъжно той. — Това е един много рядък вид бисер, катранено черен, с малко петънце във формата на звезда. Лотосов облак, преди време дадох този бисер на Вола, който го хвърли в краката ти. Следващия път го видях в потънал град, където лежеше редом до ковчежето със сърцето на княза. Скъпо момиче, знаех много добре, че забравяш бисерите и нефрита десет минути, след като ти ги дарят, но никога не се бях замислял за но-нататъшната съдба на даренията.
Извърна се към търкалящата се на пода смачкана дреха и замислено я огледа.
— Княз Чин бе невероятно тъп, но в един единствен случаи показа истинска съобразителност — рече Господаря Ли. — След като е отнел паметта на Принцесата на птиците. Стареца от планината почти сигурно е предложил на княза да я превърне в дъждовна капка или розов лист, за да не могат никога да я открият. Князът обаче е имал друго нещо на ум. Човек като него, живеещ само заради парите, е преценил съвсем правилно, че в човешкия си вид Нефритовата перла би могла да бъде много по-доходна от хиляда златни мини. Видиш ли, в природата на хората е да почитат една богиня и да й носят приношения, а в природата на богините е да ги приемат. В случая нито мъжете са развратници, нито богинята е с леко поведение. И хората, и боговете просто играят ролите, отредени им от началото на времето. Убеден съм, че Лотосовия облак е събрала повече перли и нефрит, отколкото цялото войнство на княз Чин по време на своите походи. Цялото това богатство е било прибрано в съкровищници, пазени от чудовища.