Студени тръпки преминаха по гърба ми и измих чашата си на един дъх. Лотосовия облак вдигна своята чаша, но ръката й застина във въздуха.
— Все още не мога да повярвам — прошепна тя.
— Обзалагам се, че и на княза му е било трудно да повярва — каза Господаря Ли и се засмя. Смехът му бе силен, гърлен и щастлив. — Има нещо невероятно комично във факта, че най-алчният човек на света е поробил най-безкористната богиня в човешката история — той изтри сълзите от очите си. — Воле, князът навярно е получил язва, след като е открил слабото място на Лотосовия облак. Помисли си за това. Помисли си внимателно за перлите и нефрита, защото тази мисъл ще ти помогне по-лесно да свършиш една неприятна работа.
Отново напълни чашата ми, докато аз започнах да размишлявам за бисерите и нефрита. Умът ми въобще не пожела да заработи, но от глъбините му се надигна нещо, което се опита да си пробие път нагоре. Отказах се от всякакви собствени мисловни усилия и реших просто да не му преча. Стиснах плътно очи и се оказах изведнъж в странен свят, изпълнен с млечнобяло сияние. В който едно тринадесетгодишно момиче ме гледаше сериозно.
— Знаех, че ще се влюбиш в Лотосовия облак още е мига, когато се хванахме за ръце и изпяхме заедно песента на сираците — каза ми тихо Мишката. — Воле, трябва да направиш всичко възможно, за да успееш да докоснеш царицата преди да са стигнали в броенето до четиридесет и девет — сетне образът на Мишката започна да избледнява. — Нима хиляди години не са достатъчни? — понита ме тихо. — Птиците трябва да полетят… да полетят… да полетят…
Образът изчезна и съобразих, че светът ми се бе сторил бял, защото в унеса си се бях оказал във вътрешността на перла. Внезапно си дадох сметка какво означава тя.
Отворих очи и видях, че Ли Као ме наблюдава със строг, но изпълнен с доброта поглед.
— Вол Номер Десет, след малко нощната стража ще удари три пъти по гонга и седмият ден от седмата луна ще дойде и ще отмине — каза той тихо. — Звездният пастир за хиляден път ще надникне откъм Великата река, и пак за хиляден път ще види едно празно небе и ще пролее горчиви сълзи. Ще плаче цяла вечност и ще мисли над думите на Владетеля на небесата, че шансът на Принцесата да се завърне на звездите е едно на десет хиляди милиарда трилиона. Е, току-виж пък се намерил някой, който да накара Небесния счетоводител да получи удар.
Господаря Ли ми подаде короната примигах през сълзи и я взех. Лотосовия облак уплашено отстъпи, тъй като не познаваше друг живот освен сегашния.
— Не го прави — прошепна. — Обичам те и ти ме обичаш. Все ще можем да открием един пустинен остров и да живеем там щастливо до края на вечността.
— Точно в това е цялата работа — изхълцах. — Краят на вечността е много далеч.
— Страх ме е — каза отчаяно Лотосовия облак. — Не искам да се превърна в нещо, което не познавам.
— Искаш го — казах и тъжно. — Лотосов облак, диамантите те караха да се прозяваш. Изумрудите предизвикваха у теб скука. Дадох ти ковчеже с жълтици, а ти го подари на първия човек, който ти го поиска. Никога не си искала да си купиш нова рокля и не знаеш как трябва да се държиш с един слуга. Всичко обаче се изменяше, когато ти носех перли и нефрит. Очите ти излъчваха надежда и почуда, цялото ти тяло се изпълваше С копнеж и желание и ти присягаше с треперещи ръце не към перлите и нефрита, а към самата себе си.
Сърцето ми се късаше от мъка, когато я притиснах в ъгъла на стаята.
— Перли и нефрит — повторих. — Името на Принцесата на птиците бе Нефритовата перла.
След това присегнах и положих малката златна коронка на главата на жената, която обичах.
30.
Китай!
Предполагам, че възможността на смъртен да му се наложи да спасява богиня е много малка, но тя рязко ще нарасне, ако спасителят е такъв достоен и мъдър човек, каквито са моите читатели. Затова ми се ще да ги предупредя за две неща.
Пазете се от божественото и сияние и се укрийте.
Едва бях положил короната на главата на Лотосовия облак, когато бях заслепен от силна светлина. Паднах на колене, а пред очите ми се завъртяха черни петна и оранжеви пумпали. Само със сърцето си усетих, че тя се отдалечи от мен, и когато очите ми привикнаха към неземното сияние видях, че скъпата ми Лотосов облак бе взела Великия корен на силата от масата и бе излязла в градината. Около главата й имаше блестящ ореол, а коронката светеше като огън. Принцесата на птиците бе престанала да ми обръща внимание и нечия ръка ме докосна по рамото.