— Скъпото ми момче, на нея сега и предстои да мисли за много неща — каза тихо Ли Као. — Я най-добре да седнем на масата и да изпием по едно питие. А може и по шест или по седем.
Кучетата в градинката душеха купчинката прах, която доскоро бе сърцето на техния стопанин. Сякаш се бяха вкаменили. Лотосовия облак погледна нощното небе и издаде звук, който не бе песен или свиркане, а нещо средно между тях. Кучетата също насочиха поглед натам и ушите им се изправиха. Лотосовия облак коленичи, направи поклон и стисна ръце за молитва. Сетне стана, поклони се на Великия корен и за минута се уедини с кръстницата си. После Принцесата на птиците се извърна и повдигна Царицата на женшена в посока на Двореца на лабиринта.
Господаря Ли грабна каната с вино, каза ми да последвам примера му, устрои се под масивната маса и подсили укреплението си с няколко големи възглавници.
— Много обичам величествените завършеци още от детската си възраст — каза с умиление. — Я си подай чашата.
— Господарю Ли, боя се, че не мога да нося повече — отвърнах му с треперещ глас, гледайки ужасено огромната крепост на хълма.
— Глупости! Я кажи „четиридесет и четири мъртви каменни лъва“.
— Четиридесет и четири мъртви каменни лъва.
— Трезв си като конфуцианец — успокои ме Господаря Ли.
Не можах да му възразя. Разговаряхме на пекинския диалект, наречен мандарински, на които словосъчетанието „четиридесет и четири мъртви каменни лъва“ звучеше приблизително кат „су ши су су ши ши“, когато въобще можеше да се произнесе, така че подадох чашата си.
Не бях единственият, вперил ужасен поглед в замъка на лабиринта. Той бе започнал бавно да се надига от основите си, сякаш то бе сграбчила ръката на великан и улиците на най-големия увеселителен град на света се изпълниха с викове и писъци. Търговци, комарджии, свещеници и проститутки побързаха да коленичат и с ломотещи гласове започнаха да се каят.
Чудовищният паметник на земната власт се разпадаше. Могъщите му крепостни стени се топяха подобно восък, гигантските каменни блокове се разлетяха кат песъчинки, а огромните стоманени порти бяха разкъсани като гнили дрипи. Железните кули се превърнаха в тиня, подвижните мостове изпопадаха в рововете и водата в тях, превърнала се в пенлив сребрист поток, изтече в морето. Огромният каменен хълм се напука и разчупи на части, тунелите и стаите за изтезания се срутиха и скриха завинаги под развалините си ужасите тайни на княз Чин. Нейде в глъбините на лабиринта страшният тигър изрева за последен път.
Огромен облак от прах и късчета развалини засенчи луната и след малко върху града на княза заваляха камъни и парчета стомана. Сетне могъщ повей на вятъра прочисти небесата и прашният облак изчезна яко дим. Загледах с почуда замъка на лабиринта и видях това, което вие ще видите и днес огромна купчина развалини, разпилени по върха на един хълм до Жълтото море.
Очите на Ли Као блестяха от удоволствие, когато ме докосна по рамото.
— Човек не бива да се смущава дори от такива величествени гледки, Воле, Освен това, ако не греша, предстои ни да видим нещо още по-забележително. Чуваш ли нещо?
Първоначално шумът ми се стори много слаб и далечен. Сетне се засили и се превърна във величествена песен на радостта. Милион птици, не, милиард, трилион, не, всички птици на Китай, включително и тези, на които се бе наложило да избягат от клетките си, се бяха събрали на едно място и летяха откъм луната към своята Принцеса. Уличните тълпи се разпръснаха, надавайки ужасени писъци, докато дърветата и храстите се изкривяваха под тежестта на безброй криле и крилца, а въздухът се изпълни с пърхането им. Някои пищящи сановници заприличаха на букети, а бягащи разбойници се превърнаха в подвижни цветни украшения.
Най-могъщата от птиците, великият Феникс, водеше останалите. Горящата корона от пера на главата му наподобяваше падаща звезда. Подире му летяха Орелът и Албатросът, царе на земните и морските пиши. Следваха ги Бухалът, княз на нощните птици. Чучулигата, княз на дневните птици. Лебедът, княз на речните птици. Жеравът, княз на блатните птици. Папагалът, княз на горските птици. Буревестникът, княз на птиците на стихиите. Гарванът, княз на мъдрите птици — всъщност, няма защо да ги изброявам всичките. Окълвания Хо с лекота щеше да възпроизведе целия им списък, заемаш двадесет страници. Чад птичите командири летеше пернатото войнство. Въздухът ухаеше от свежата миризма на зелените клонки, които птиците носеха в ноктите си.