Короната на главата на Лотосовия облак блестеше по-силно от короната на Феникса. Тя нададе още един вик и могъщият Ястреб, княз на бойните птици, мълчаливо слезе от небето и кацна в градината. Бе голям като кон, шиповете на краката му блестяха като саби, а мъдрите му старчески жълти очи бяха изпълнени със сиянието на димящи факли. Лотосовия облак се затича към него, обгърна шията му и притисна лице до главата му. Известно време застина неподвижно, а сетне се изправи, при което пролича царствената и осанка. После отправи поглед към двамата достолепни господа, които все още се таяха под масата. Усетихме се как неволно изпълзяваме от скривалището си и послушно тръгваме към градината. Принцесата на птиците с царствен жест ми подаде Великия корен на силата.
— Кръстницата ми желае да ви придружи — каза тя тихо. — Много е страдала в последно време и се моли на боговете да и позволят да изпълни успешно задачата си В село Ку Фу, за която е била призвана още от деня на раждането си. Там ще ви отведе Ястребът, единственото живо създание, с чиято помощ можете да стигнете навреме.
След това се извърна към Ли Као.
— А пък за теб имам послание, чийто смисъл не разбрах — рече му тя простодушно. — Великия господар на нефрита заръча да ти предам, че ще запази за теб място в съзвездието Скорпион. Там ти ще властваш в качеството на червената звезда Антарес, която е под знака на лисицата. Всичко това при условие, че не се опиташ да му продадеш дялово участие в мина за горчица.
— Аман от условия! — изръмжа уж сърдито Господаря Ли, но му пролича съвсем явно, че е много доволен от чутото.
Лотосовия облак даде знак с ръка на Ястреба, той се приведе и ние с Ли Као послушно се покатерихме на гърба му. Лотосовия облак се наведе към мен и нежно докосна бузата ми с устни.
— Няма да те забравя никога — прошепна ми. — Няма да те забравя до края на вечността.
След това Принцесата направи крачка назад и за последен път видях невероятната й усмивка. Даде знак с ръка, величествените криле се размахаха веднъж, дваж, и след това князът на бойните птици се устреми към висините. Крилете на Ястреба се движеха с такава скорост, че бяха станали невидими. Господаря Ли и Вол Номер Десет започнаха въздушното си пътешествие през нощното небе на Китай.
Извърнах се и през просълзените си очи успях да видя, че птиците бяха почнали да градят мост от клонки и Принцесата вече се бе изкачила на първото му стъпало. Никога повече няма да я видя. Никога повече няма да я стисна в обятията си. Ястреба ме погледна и ме заговори с глас, изпълнен е невероятна топлота.
— Защо плачеш, Воле? — попита ме птицата. Та Принцесата обеща да те помни до края на вечността, а на тази възраст вече би трябвало да си разбрал, че хората не могат да се доближат до безсмъртието без да изгубят разсъдъка си.
Прекрасният Мост на птиците продължаваше бавно да расте в посока към звездите и пял Китай се изпълни с песни. Скоростта на полета ни През небесата нарасна. Долу, на земята, от домовете си бяха започнали да излизат селяни, вдигаха дечицата си на ръце и им покачваха величествената гледка.
— Виждате ли? — казваха на депата си. — Никога не трябва да губите надежда, колкото и лош да изглежда днешният ден. В Китай всичко е ВЪЗМОЖНО.
Прелетяхме над един зъбер и се озовахме над малка долчинка, където сърдита тълпа бе застинала в гняв н почуда. Не можах да не изпитам уважение към Лихваря Фан и Мърлявия Ма, конто се възползваха от момента, за да претършуват джобовете на хората, събрали се, за да ги линчуват. Горящите очи на Ястреба осветяваха нощта като фарове и виждахме всичко по пътя си. Прекосихме още една верига от хълмове и се озовахме над долина, където видяхме стар кладенец и зазидан отвор в една стена.
Ястреба беше прав. Защо трябваше да плача, Сияйната звезда вече бе проляла достатъчно сълзи за всички нас. И сега плачеше, но сълзите й бяха радостни, тъй като наблюдаваше губещия се в далечината Мост на птиците. Танцьорката и нейният капитан същевременно отдаваха на един достоен книжник почитта, която той заслужаваше. Окълвания Хо наблюдаваше с възхищение гледката на величественото нощно небе.
„Селското момиче коленичило пред Небесния господар, а той поставил на главата и малка златна коронка и и заповядал: «Стани, Принцесо на птиците», а когато Нефритовата перла се изправила, с удивление видяла, че е започнала да излъчва небесно сияние…“
Ястреба продължи полета си и планини, и долини продължиха да се редуват под нозете ни със скоростта на движеща се географска карта. Преминахме покрай склона на малка планина, където три други призрака бяха седнали на една скала и наближаваха Моста на птиците.