— Знаеш ли, със сърцето си усещам, че и аз имам нещо общо с тази работа, макар и разумът да ми говори, че това е невъзможно — рече с удивление Скъперника Шен. — Просто не бих могъл да си представя как нещо така прекрасно би могло да бъде свързано с грозота като моята.
Жена му го целуна по бузата, а чаровното малко момиченце в скута му го погледна учудено.
— Защо говориш така, татко, та ти си толкова красив — рече му малката А Чен.
И те изчезнаха от погледа ни. Още една планина и още една долина изгубиха очертанията си, след което Ястреба забави полета си над едно гробище. Там уморен и самотен старец се луташе между надгробищните камъни, мъкнейки труп на гърба си. Извърна главата на мъртвото тяло в посока към Моста на птиците.
— Щом птиците са способни да свършат такава работа, какво усилие ще представлява за тях да се справят с едно обикновено възкресяване? — попита съвсем основателно Доктор Смърт. — Може би ще ми помогнете, ако разберете колко е важно това за мен. Жена ми не бе хубава, но бе най-добрата съпруга на света. Името й бе Чан Чао, бяхме бедни, но тя умееше да прави превъзходни гозби само от ориз и от билките, които береше в гората. Пееше ми прекрасни песни, за да ми повдига настроението, когато се чувствах подтиснат, и шиеше рокли на богати госпожи, за да ми помага да плащам разходите за обучението си. Бяхме много щастливи заедно и знам, че това щастие отново ще ни споходи.
Ястреба пална надолу като скала, шиповете му настръхнаха и се чу тъп удар. Сетне се извисихме наново и видяхме как от свляклото се на земята тяло на стареца излезе неговият дух. Към него се затича с разтворени ръце друг дух и Доктор Смърт прегърна най-добрата съпруга на света под Моста на птиците.
Звездите над нас се бяха превърнали в непрекъснат поток от светлина, а земята отдолу се бе преобразила в движеща се картина. Видяхме всички места, които бяхме посетили но време на премеждията си. Включително и Солената пустиня, и Планината на каменните камбани. Устремихме се към друга планина, на която видяхме каменен стълб, гонг, чук и тъмния отвор на пещера. Там бе застанал най-мъдрият човек на света и гледате Моста на птиците. За миг реших, че може би не е толкова страшно нещо да изгубиш сърцето си, защото на лицето му бе изписано истинско наслаждение. Веднага след това обаче забелязах, че с ръцете си галеше малка купчинка скъпоценности. Сетих се, че хората без сърце обичат студените неща, и че няма нищо по-студено от съкровищата.
— Студено… — грачеше Стареца от планината. — Студено… студено… студено…
След това най-мъдрият човек на света извърна гръб към прекрасния Мост на птиците и запълзя към тъмния отвор на пещерата си.
Още една долина изчезна под нас, последваха я хълмове и река и се оказахме над склона на друг връх. С Господаря Ли изкрещяхме почти едновременно.
— Но нали те вече заплатиха за глупостта си? Телата на трите прислужници все още плуваха върху водите на Езерото на смъртта. Ястреба ни погледна.
— Приживе бяха неверни, но след смъртта си проявиха невероятна преданост — рече князът на бойните птици. — Съдиите на Ада бяха известени за доблестта им и точно сега Царете на Яма взимат решение по техния случай.
Видяхме как телата се превърнаха в прах и изпитахме неописуема радост, когато Снежната гъска, Малката Пин и Есенната луна прелетяха покрай нас, за да се присъединят към господарката си в Небесата.
Могъщото сърце продължи да тупти силно под краката ни и Ястреба не прекъсна устремения си полет. По едно време Мостът на птиците остана далеч над нас и въобще цял Китай изчезна от погледа ни. Очите ми се просълзиха от силния вятър, не виждах нищо и се уплашех за живота си. Близо час изгубих представа къде се намираме, докато в един миг вятърът довя до ноздрите ми стотици познати миризми. Ястреба забави полета си, отворих очи и видях как той отдава почит с криле пред наблюдателната кула на Възглавницата на Дракона. Доближихме манастира, върху чиито покрив се бяха накачили монасите и ни наблюдаваха с почуда. Сетне се чу камбанен звън. Ястреба се сниши н кацна плавно в двора на манастира.
Ли Као и аз слязохме от неговия гръб н направихме дълбок поклон. Князът на бойните птици ни погледна с жълтите си задимени очи.
— Няма да ви казвам сбогом Гарванът ми каза, че съдбата отново ще ни събере в деня на великата битка с Бялата змия в Тайнствената планинска пещера на ветровете. Гарванът никога не греши рече Ястреба. Крилете му изпляскаха веднъж, дваж, и сетне отново полетя в небесата, за да се завърне при моста и неговата принцеса.