Заедно с Ли Као бързо се отправихме към лечебницата, където вече ни очакваше абатът. Личеше му, че е почти сломен от изтощение. Бе ни достатъчен и един поглед, за да разберем, че децата са на ръба на смъртта.
— Открихме Великия корен! — извиках. — Господаря Ли откри Царицата на женшена и тя се съгласи да ни помогне!
Господаря Ли и абатът се заеха веднага с подготовката на стъклениците, докато аз преминах покрай всички легла. Доближавах корена до лицата на децата, назовавах ги по име и им говорех. Възможно е това да ви се стори глупаво, но си спомних, че историята на Нефритовата перла бе започнала в момента, когато Царицата на женшена се бе смилила над едно изгубило се дете. За децата от моето село можеше също да се каже, че се бяха изгубили. После дотърчах при Господаря Ли и с почтителен жест положих корена в първата стъкленица.
Не ми е по силите да опиша уханието, което се разнесе, когато Ли Као най-сетне махна стъкленицата от огъня и повдигна капака и. Ще ви кажа само това, че старата баба Хо, която без да ще вдъхна част от парата, захвърли веднага бастуна си и оттогава не го е използвала. Абатът и Господари Ли започнаха ла разпределят дозите — но три капки на език.
Личицата на децата поруменяха. Дишането им стана но-дълбоко, след малко седнаха, отвориха очички и се озоваха в собствения си таен свят, света на криеницата.
След втората доза, отново от по три капки, всички усмихнати детски личица до едно се извърнаха към Възглавницата на Дракона. „Нефритова табла, шест, осем с гребла, горещ от огън нажежен, нощ, светла като ден, студен от огън от блато, първо сребро, сетне злато!“ запяха детските гласчета.
След поемането на трепна н последна доза почти не остана лечебна течност. Децата внезапно престанаха да пеят и се вцепениха. Очите им застинаха невиждащи. Никои от присъстващите не посмя да си поеме дъх. Манастирът потъна в пълна тишина до момента, кота то Големия Хоп не можа да се удържи. Отиде до сина си и размаха ръка пред ококорените очнчкн на момченцето. Нищо не се случи.
Големия Хон падна на колене и главата му потъна с ридания в скута на детето.
Господаря Ли е убеден, че истинската история за Моста на птиците е прекалено груба, за да се хареса на жреците и дворцовите евнуси и че непременно ще бъдат измислени деликатни и благочестиви легенди за изключителното събитие, смаяло цялата империя в седмия ден от седмата луна на Годината на Дракона (640 г, преди Христа). Той смята още, че сигурно ще измислят някакъв фестивал за влюбените, в който ще прославят кротка малка богиня, която развява рокля без шевове, и кротък малък бог, който дои кравите, а няколко свраки ще се включат за комичен колорит. Може би ще стане точно така, но ние, жителите на село Ку Фу в долината Чо, ще продължаваме да тачим и славим мига, когато Царицата на женшена пое отровата „ку“ в своето сърце. Малкия Хон примига и погледна баща си.
— Защо плачеш, татко? — попита момчето.
Нейно Величество започна да набира смелост и развихри цялата си мощ. Децата едно след друго примигаха, сякаш се опитваха да почистят паяжини, оказали се пред взора им, и започнаха да питат родителите си защо плачат. Децата бяха много отслабнали.
— Навън! — извика силно Господаря Ли. Изведете децата навън! На двора!
Дългата редица от легла се озова на двора и децата погледнаха с почуда странното сияние на хоризонта, наподобяващо изтриването на втора луна. След малко Мостът на птиците се извиси над Възглавницата на Дракона. Царицата на женшена по всяка вероятност в този миг сияеше от радост, че нейната кръщелница и помагаше в последната фаза от лечението. Целият свят бе обвит в уханието на зелени клонки и листа, докато божествената светлина продължаваше да се извисява все повече и повече и достигна звездите. Чу се песента на милиарди птици и безброй криле начупиха лунните лъчи и ги превърнаха в небесни дъги. Откъм Великата звездна река се разнесе благодарствен вик. Звездния пастир бе захвърлил гегата си и се бе затичал направо през камъните и бързеите, а звездите се разпиляха. Великия господар на нефрита нареди в Небесата да забият всички камбани, гонгове и звънчета, н децата на Ку Фу скочиха от леглата си и започнаха да танцуват заедно с родителите си. Абатът и монасите се понесоха Нагоре-надолу из въздуха, заловили се за въжетата на камбаните. Господаря Ли и Вол Номер Десет започнаха да танцуват Танца на Дракона. Небесата се изпълниха със звезди. С порой от звезди. С прекрасни разпръсващи се звезди, които обляха цялото небе на Китай. Мостът на птиците достигна пределите на рая и Звездния пастир прегърна в обятията си милата ми Лотосов облак. Принцесата на птиците.