В същата вечер най-страховитата банда престъпници, конто бях виждал през живота си, се спряха пред дъската за обяви, огледаха монетата и символите и след това започнаха в групи от но двама и по трима да влизат в странноприемницата. Ли Као бе поръчал кани от най-силното вино, което те излочиха като прасета с грухтене и ръмжене, и от време на време ме поглеждаха свирено, присягайки към камите си. Животинските звуци внезапно секнаха, когато Ли Као влезе и се качи на една маса.
Реакцията им бе на хора, на които внезапно нечия ръка бе запушила мръсните усти. Очите им се облещиха и по мазните им лица започна да се стича пот. Главатарят на разбойниците посивя от ужас и в един момент ми се стори, че ще припадне.
Господаря Ли бе облякъл червен халат, покрит с космологически символи. На главата си имаше червена превръзка с пет възела. Десният крачол на панталона му бе навит, а левият — спуснат. На десния си крак имаше обувка, а на левия — сандал. Постави лявата си ръка на гърдите, като малкият и средният му пръст бяха изпънати. Пъхна дясната си ръка в ръкава на халата. Ръкавът започна да трепти със странни движения, докато той мърдаше скритите си пръсти.
Четирима от разбойниците изтикаха главатаря си напред. Ван Мъдорезеца трепереше толкова силно, че едва се държеше на краката си. Съумя обаче да напъха собствената си дясна ръка в ръкава и той също започна да трепти. Ръкавът на Господаря Ли затрептя с по-голяма скорост. Ван Мъдорезеца му отвърна но същия безмълвен начин и трептенето продължи няколко минути. Най-сетне Ли Као извади ръката си от ръкава и даде знак на разбойниците, че могат да си вървят. За мое учудване те, заедно с главатаря си, тихо се измъкнаха на колене, като удариха пода с чела в знак на уважение.
Ли Као се усмихна, взе една кана по-хубаво вино и ме прикани да отида на неговата маса.
— Колкото по-долни са престъпниците, толкова по-силно се впечатляват от детинските ритуали на Тайните дружества — рече доволен от себе си. — Ван Мъдорезеца остана с впечатлението, че аз съм велик гросмайстор на Триадите и съм решил да предоставя на бандата му част от плячката, която ще взема от Прародителката. Що се отнася до последното — каза Господаря Ли — той е напълно прав.
Два дена по-късно няколко аристократични дами, които се завръщаха в имението на Прародителката, попаднаха в засада. Нападателите имаха толкова страховит вид, че телохранителите на дамите се разбягаха и ги оставиха на тяхната собствена участ. Всичко щеше да свърши зле за тях, ако не бяха им се притекли на помощ двама благородни конници.
— На колене, кучета, защото пред вас е Господаря Ли от Као! — изкрещя Господаря Ли.
— Треперете от ужас, слуги, за да не предизвикате гнева на Господаря Лю от Ю! — изревах аз.
За съжаление челният ни кон се подхлъзна в калта и каляската ни се блъсна в каляската на дамите, така че след миг се оказахме върху полуразголени самки, които пищяха от ужас. Погледнахме замаяно едно красиво нефритово украшение, веещо се между две красиви гърди с розови връхчета, и едва след малко се сетихме, че трябва да си вършим работата. Скочихме и се заехме с разбойниците.
Ли Као мушкаше наляво и надясно със сабята си, а аз започнах да удрям с две ръце. Той нарочно мушкаше встрани, разбира се, а и аз удрях така, че да не нараня никого. Разбойниците си спомниха, че от тях всъщност не се очаква да ограбват и изнасилват никого и изиграха един доста хубав театър. Само веднъж, когато се подхлъзнах в калта, без да искам ударих главатаря на разбойниците и той отлетя встрани. Забравих за това и не след дълго нападателите избягаха ужасени, а ние се извърнахме към избавените дами, за да приемем тяхната благодарност.
Ван Мъдорезеца вече бе загубил носа и двете си уши в разбойнически междуособици и не му бе приятно, че сега себе лишил и от няколко зъба. Промъкнал се откъм гърба ми с цепеница в ръце.
— Подарък за Господаря Лю от Ю! — изкрещя той и замахна с все сила, видях сноп от оранжеви н алени звезди и след това всичко пред очите ми почерня.
Събудих се в едно много скъпо ложе, обграден от няколко много скъпи жени, които се караха за честта да измият цицината на главата ми.
— Събужда се! — извикаха силно. — Господаря Лю от Ю отваря божествените си очи!
Възпитан съм да се държа учтиво, но всичко има своите граници.