— Ако не прекратите този адски шум. Господаря Лю от Ю ще ви удуши с божествените си ръце — изстенах.
Не ми обърнаха внимание, оглушителната глъчка продължи и лека-полека започнах да разбирам едно-друго от нея. Божествената ни намеса била спасила всички от озлочестяване и позор и уважението към нас не отслабнало от вида на хубавите ни бродирани шапки, зелени копринени халати, ветрила от Сечуан и пояси, натъпкани с жълтиците на Скъперника Шен. Всичко това бе планирано, но бях донякъде озадачен от честото споменаване на думата „младоженеца“. Бях решил, че съм достатъчно укрепнал, за да задам няколко въпроса, когато изведнъж си дадох сметка, че нараняването ми е много по-сериозно, отколкото бях предполагал.
Бях толкова зле, че започнах да си въобразявам, че подът трепери, а леглото ми се клати. Халюцинацията ми бе придружена от тъп и ритмичен шум, който се засилваше. Дамите престанаха да спорят. Побледняха и бързо се измъкнаха от стаята през една странична врата. Усетих отвратителната воня на гниеща плът.
Вратата рязко се отвори и в стаята нахълта жена, която навярно тежеше около петстотин фунта. Подът под краката и трепереше, докато се доближаваше до моето легло. Най-студените очи, каквито не бях виждал дори и в кошмарите си, ме погледнаха втренчено, обградени от подпухнала и трепереща сива плът. Една огромна подута ръка ме улови за брадичката. Леденостудените очи ме огледаха.
— Ще свърши работа — изръмжа тя.
Улови ме за дясната ръка и опипа мускулите ми.
— Ще свърши работа — изръмжа отново.
Отметна завивките в опипа гърдите ми.
— Ще свърши работа — изръмжа за трети път. След това доотметна завивките ми докрай и заопипа слабините ми.
— Ще свършат работа — изръмжа мак.
Сетне съществото направи крачка назад н насочи към мен пръст, подобен на гранясала наденица.
— Викат ти Господаря Лю от Ю — изсъска. — Познавам добре Ю и знам, че там няма господар на име Лю. Изкопаемият ти другар се нарича Господаря Ли от Као, а провинция на име Као не съществува. И двамата сте мошеници и авантюристи. Престъпните ви занимания обаче ни най-малко не ме интересуват.
Плясна с ръце по бедрата си и ме погледна.
— Моята внучка те е харесала — излая женището, — а на мен ми се ще да имам правнуци. Веднага след като се излекуваш от раните си, ще има сватба. Ще ме дариш със седем правнучета, до едно момчета. Решила съм да съборя династията Тан и да възстановя династията Суй, а за тази работа момчетата са по-полезни. Междувременно няма да ми досаждаш, като ми показваш глупавото си лице повече от необходимия минимум. Няма и да се обаждаш, освен ако бъдеш заговорен. В моя дом наглостта се наказва с незабавно обезглавяване.
Чудовището се извърна и излезе от стаята, хлопвайки шумно вратата зад себе си. За миг продължих да лежа неподвижно. След това скочих от леглото, прекосих стаята и понечих да изскоча през прозореца. Гледката, която се разкри пред очите ми, ме накара да се откажа от намерението си. Огромното имение имаше не по-малко от седем парка за развлечение. Един от тях, напълно в традицията на знатните родове, бе оформен като хубаво бутафорно село. Погледнах непретенциозните покриви, примитивните водни колела, зелените ливади, прасетата, кравите, кокошките и биволите. Усетих, как по бузите ми започнаха да се стичат сълзи.
Селото ми очакваше да се завърна със спасителния женшенов корен.
Върнах се в леглото и останах в него, изпълнен със страх и ужас.
7.
Един знатен дом
Когато се съвзех достатъчно, за да съобразя да огледам местонахождението си, внезапно ми просветна, че чудовището отдавна е решило да се сдобие със седем правнучета, и че на внучката й ще бъде наредено да се погрижи да достигнат дванадесетгодишна възраст. Бях настанен в спалнята на момчетата, които трябваше да помогнат за събарянето на династията Тан. Ще призная, че направо ми се приплака, когато помислих на какъв живот ще бъдат обречени клетите ми дечица.
Седем малки креватчета бяха подредени едно до друго с геометрична точност. Седем малки чина бяха поставени точно срещу всяко едно от тях, като четчиците за писане бяха разположени точно на три инча отдясно от мастилниците. В тази стая нищо не излизаше извън една хладна нечовешка подреденост. Това важеше и за надписите на стените. Някои от тях бяха „кун куо йо“, сиреч списъци на провиненията. Ще ви дам един пример.
ВСЯКО ПРОВИНЕНИЕ ЩЕ СЕ НАКАЗВА С УДАРИ С ВЪРБОВИ ПРЪЧКИ КАКТО СЛЕДВА:
Нечестиви помисли — 5
Разголване при ходене по нужда нощно време — 2
Нечестиви сънища — 2
Нечестиви действия, причинени от нечестиви сънища — 10