Пеене на неприлични песни — 5
Изучаване на неприлични песни — 10
Забравяне да се даде път на жена — 10
Поглеждане на жена — 20
Поглеждаш на жена със сладострастен поглед — 30
Нечестиви помисли спрямо въпросната жена — 40
Неуважително отношение към жена — 50
Неуважително отношение към Прародителката — 500
Повторно проявено неуважение към Прародителката — обезглавяване.
На други места пък бяха налепени уроци, които трябваше да бъдат запаметени. Прешарих ги с уплашен поглед. И до ден днешен понякога сънувам класни стаи, чиито стени са облепени с текстовете на уроци.
„Огнепръскачките «мен хуо ю» стават по действени, когато към маслото се добавят смачкани банани и кокосови орехи. Тогава горящата смес прилепва по-добре към кожата…“
„Огнената течност освобождава гърмящ смъртоносен газ, когато се добавят пет унции «ланту», две и половина унции смола, унция бамбукови влакна, три унции арсенов окис…“
„Много е лесно да се произведе прекрасно действаща отрова в полеви условия, като се сварят две кошници олеандрови листа, извлича се есенцията и й се добавят три унции изсушени грудки от кукуряк. В близост до морето е достатъчно да се вземе плавателния мехур на рибата-таралеж…“
„По-деликатен подход е бил използван от Ван Ши Чен, който давал на жертвите си порнографски романи, на които предварително напоявал страниците с арсеник. Когато жертвата си наплюнчвала пръста, за да ги прелисти…“
„Тестикулите най-лесно се смачкват чрез…“
„Отрязаните глави се съхраняват по-дълго за назидание като…“
Легнах си, завих се през глава и не я подадох, докато не чух отварянето на вратата, последвано от познат глас.
— Голям късмет извадихме! Този късмет Бог ни го изпрати! Между другото, как ти хареса обаятелната госпожица, която до вчера управляваше цял Китай?
Скочих и го прегърнах.
— Господарю Ли — изплаках жално, — ако годеницата ми и в най-малка степен прилича на баба си, няма да се справя с тази работа. — След това обаче през главата ми внезапно проблесна щастлива мисъл. — Ако сме само сгодени, ще я видя едва в деня на сватбата!
— По правило би трябвало да е така, но за теб е сторено изключение. Едва ли си забравил каляската и притежателката надве красиви гърди и една нефритова огърлица. Не се тревожи за това. От теб ще се иска единствено да се разхождаш с нея от време на време из парка, докато аз през това време съобразя кого да убием, за да се сдобием с Корена на силата.
— Обаче Прародителката… — започнах да мънкам.
— Не ме позна — каза Господаря Ли. — Вродената и неприязън към мошеници в случая бе подсилена от лошия ми навик да блещя очи, да оставам да ми се стича слюнка от устата, да се кискам в най-неподходящия момент и да си бъркам в устата с мръсни пръсти. Съмнявам се тя да почувства потребност и от твоята компания. Ще трябва да се занимаваш само с годеницата си, баща й и майордома.
Бъдещият ми тъст се оказа изключително мил и приятен човек. Бидейки също книжник, кланяше се единствено на Ли Као. Хо Вен се бе класирал втори на изпитите „чин ши“ и ако ми се прищеше да открия другаде такива два ума, събрани под един покрив, щеше да ми се наложи да отида в Академията Хан Лин. Контрастът между двамата бе изумителен.
Ли Као обичаше да подхвърля някоя идея във въздуха и да я наблюдава как блести като звезда. Сетне подхвърляше и втора, и трета, и цели шепи родствени идеи, които сетне се приземяваха плътно навързани една за друга като огърлица, прилягаща отлично на гърлото на разискваната тема. Хо Вен пък беше предпазлив книжник, напредваше внимателно стъпка по стъпка, който никога не грешеше. Паметта му бе пословично силна и дори Ли Као не можеше да се мери с него в това отношение. Веднъж го запитах за името на една далечна планина, и ето що за отговор получих:
— Свещените планини са пет на брой. Хьншан, Чаншан, Хуашан, Тайшан и Суншан. Тайшан е водещата, а Суншан заема средно място. Има и планини, които не са свещени, но все пак притежават великолепие: Ву И, Ву Тан, Тян Му, Тен Чу, Тен Му, Ню Ши. Омей, Шунхер, Чи Чу. Чи Хуа. Кун Тун. Чун Ю, Йен Тан, Тян Тай, Лун Мен, Кю Ку. Чи Юи, Ши Хер, Па Кун, Ху Чу, Во Лун. Ню Чу. Пао Ту. Пей Йо, Хуан Шан, Пи Чи, Чин Шан, Чао Шан и Чун Нан. Тъй като планината, която ти имаш предвид, не е сред тях…
— Моля те, Хо… — изстенах.
— …не би било нелогично да се предположи, че тя е Куан Фу. Не бих искал обаче това мое предположение ла бъде цитирано в присъствието на Прародителката, защото тук й най-малката грешка може да доведе до незабавно обезглавяване.
Ли Као веднага оцени могъществото на паметта на Хо. Каза му да не се съобразява с титлите ни, когато сме насаме, и да се обръща към нас като към Ли Као и Вол Номер Десет. Сетне при първа възможност поде разговор за женшена. В очите на Хо се появи блясък, но още преди да започне лекция, която можеше да продължи няколко седмици. Ли Као го запита в упор дали е чул нещо за Великия корен на силата. Този въпрос накара дори и Хо да не бърза с отговора. След малко започна да отговаря, бавно и не без колебание.