— Ъхъ. — потвърди той.
— И дойде чак до тука, за да го направиш?
— Трябваше. — отвърна Коен. — Кога за последно си виждал мост с трол под него? Имаше ги с хиляди, когато бях момче. Сега има повече тролове в градовете, отколкото из планините. И повечето са затлъстели като пача. За какво се бихме във всичките тия войни? А сега… премини по моста.
Това беше самотен мост, прехвърлен над една плитка, бяла и коварна река в дълбоката долина. Подходящо място за въдене на…
Сива фигура се прехвърли през парапета и се приземи в разкрачена стойка пред коня. Фигурата размахваше сопа.
— Чудесно. — изръмжа тя.
— О… — започна конят.
Тролът премигна. Въпреки, че студеното и облачно зимно небе сериозно увеличаваше проводимостта на силиконовия тролски мозък, на трола му беше необходимо известно време, за да осъзнае, че седлото на коня е празно.
После премигна отново, тъй като усети как острия връх на един нож опира в задната част на шията му.
— Здрасти. — каза един глас до ухото му.
Тролът преглътна. Много внимателно.
— Виж — обади се той — това си е традиция, нали така? На мост като този, хората следва да очакват някой трол… Тъй де — добави той, когато нова мисъл го споходи — как стана така, че не те чух да ме издебваш в гръб?
— Защото много ме бива в тая работа. отговори старият човек.
— Така си е. — потвърди конят. — Издебнал е в гръб повече хора, отколкото вечери си изплашил ти през живота си.
Тролът рискува един страничен поглед.
— Леле мале! — прошепна той — Ама ти си Коен Варваринът, нали така?
— А ти как мислиш? — каза Коен.
— Така де — обади се конят — ако не беше омотал чували около коленете си, можеше да го познаеш по щракането.
На тролът му отне известно време да осмисли последното.
— Уха! — възкликна той — На моя мост! Да не повярваш!
— Какво? — запита Коен.
Тролът се измъкна от хватката му и започна да размахва ръце като побъркан.
— Всичко е наред! Всичко е наред! — разкрещя се той — Хвана ме! Хвана ме! Не възразявам! Само искам да извикам и семейството, става ли? Иначе никой няма да ми повярва. Коен Варваринът! На моя мост!
Огромният му каменен гръден кош се изпъчи.
— Скапаният ми шурей, дето все се перчи със скапания си дървен мост — жена ми все за него говори. Ха! Ще ми се да му видя физиономията… Олеле! Какво ли си си помислил за мене?
— Добър въпрос. — каза Коен.
Тролът захвърли сопата и сграбчи една от ръцете на Коен.
— Казвам се Слюда. — представи се той. — Не можеш да си представиш каква чест е това за мене.
Той се наведе над парапета.
— Берил! Качи се тук! И доведи и децата!
След това се обърна отново към Коен, а лицето му сияеше от щастие и гордост.
— Берил все повтаря, че трябва да се преместим, да си намерим нещо по-добро, но аз й казвам, че този мост се предава в рода ни от поколения насам, винаги е имало трол под Моста на Смъртта. Това е традиция.
Огромен женски трол, носещ две бебета, се изтътри по брега изпод моста, последван от опашка от малки тролчета. Те се подредиха зад баща си и се втренчиха в Коен като кукумявки.
— Това е Берил. — каза тролът. Жена му метна един кръвнишки поглед на Коен. — А това — избута напред едно навъсено свое дребно копие, сграбчило умален вариант на сопата му — е моето момче Сипей. Същински отломък от старата канара е. Той ще поеме моста, когато аз си отида, нали така, Сипей? Виж, момко, това е Коен Ваврваринът! К̀во ще кажеш за т̀ва, а? На нашия мост! При нас не минават само богати, тлъсти и стари търговци, като при чичо ти Пирит. — каза тролът, все още говорейки на сина си, но самодоволно подхилвайки се над него към жена си — При нас наминават и истински герои, както в добрите стари времена.
Жената на трола огледа Коен отгоре до долу.
— Богат ли е? — каза тя.
— Богатството няма нищо общо в случая. — отвърна й тролът.
— Смяташ ли да убиеш татко? — запита Сипей подозрително.
— Ама разбира се! — строго заяви Слюда — Това му е работата. А след това и мен ще ме възпяват в приказки и песни. Това е Коен Варваринът, все пак, не ти е някой некадърник с вила от селото! Той е известен герой и е дошъл чак до тук, за да ни види, така че проявявай уважение, ако обичаш!
— Извинете ме за това, сър! — обърна се после към Коен — Тая днешна младеж! Знаете я каква е!
Конят започна да се кикоти.
— Ама вижте сега… — започна Коен.
— Помня как татко ми разправяше за тебе, когато бях още малко камъче. — продължи Слюда — „Той възсяда целия свят, като клос.“ — така казваше.