Роберт ван Хюлик
Мотив с върба
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
Да припомним, че в Китай фамилното име, изписано тук с главни букви, винаги предшества личното
ДИ Жендзие — председател на Върховния столичен съд, временно назначен за губернатор на императорската столица
МА Жун, ЦЯО Тай — полковници от императорската гвардия
ТАО Ган — главен секретар на съдилището
ЙИ Гуейлин — заможен аристократ
Госпожа ЙИ — негова съпруга
КАСИЯ — прислужничка на госпожа Йи
ХУ Бън — приятел на Йи Гуейлин
МЕЙ Лян — богат търговец и благодетел
Госпожа МЕЙ — негова съпруга
Доктор ЛЮ — популярен столичен лекар
ЮАН — пътуващ артист, кукловод
СИНЬОБЯЛО, КОРАЛ — негови дъщери
ГЛАВА I
— Небеса! — изпъшка тя и пусна обезобразената глава на мраморния под. — Колко тежък бил старият глупак! Ела, помогни ми да го избутам по-близо до стълбището.
За миг тя се вгледа в мъртвото тяло, после обърса запотеното си лице с ръкав. Прозрачната копринена нощна роба разкриваше всяка извивка на голото й бяло тяло. Тя погледна нагоре.
— Най-добре да го оставим тук — каза тя. — Все едно че е паднал от стълбите. Пропуснал е някое стъпало, докато е слизал, или е получил внезапен удар, или му е призляло. Каквото си изберат. На тази възраст всичко е възможно — тя изведнъж погледна към главата: — Не, ето тук ще сложим главата му, до края на парапета — реши тя. — Така всеки ще си помисли, че се е препънал, паднал е и си е разбил черепа в острия връх на колоната. Разбра ли ме? Ох, неприятно е, по-добре го нагласи ти. Благодаря, сега е добре! Кръвта ясно изпъква на белия мрамор, няма начин да не я забележат. Сега се качи горе в библиотеката, вземи една свещ и я изпусни някъде в началото на стълбището. Внимавай, горе е дяволски тъмно!
Тя вдигна очи и проследи с тревожен поглед мъжа, който се изкачваше по стръмното каменно стълбище. То се намираше в средата на обширен салон, едва-едва осветен от един свещник, който стоеше на стенната масичка до вратата във форма на пълна луна. Стори й се, че измина цяла вечност, преди светлината на свещта да засияе през плетеницата на червения лакиран парапет. Мъжът изпусна свещта на едно от мраморните стъпала. За миг припламна светлинка и отново всичко потъна в мрак.
— Идвай бързо долу! — нетърпеливо извика жената и като прекрачи мъртвия, взе единия му пантоф и го подхвърли на мъжа, който слизаше към нея. — Дръж! Остави го някъде в средата на стълбището! Това е заключителният щрих!
ГЛАВА II
Съдията Ди мрачно се взираше в беззвездното небе. Заплашителни, ниско надвиснали облаци тегнеха върху черните очертания на закривените стрехи и назъбените стени на крепостта. Широките му плещи уморено се отпуснаха под извезаната със злато роба, когато се опря с две ръце върху внушителния парапет на мраморната тераса, осветена от обикновена маслена лампа. От града не долиташе звук.
— Императорът и дворът се изнесоха — заговори дрезгаво той. — В столицата на империята се шири духът на смъртта. Това е град на ужаса.
Изправеният до него висок мъж в бойни доспехи слушаше мълчаливо с притъмняло от тревога мъжествено лице. На желязната му ризница блестеше златна емблема с два преплетени дракона на полковник от гвардията. Той свали ръката си от дръжката на широкия меч, окачен на колана му, и побутна острия шлем назад над запотеното си чело. Дори тук, върху терасата на последния етаж на двореца, беше горещо и душно. Съдията се изправи и пъхна ръце в широките си ръкави. Но погледът му оставаше вторачен надолу, към тъмния град.
— През деня човек може да срещне само събирачите на трупове, качулатите, които теглят колите с мъртъвците. А сега през нощта по улиците бродят сенки. Град на мъртвешки сенки — той се обърна към помощника си и продължи: — И все пак там долу, Цяо Тай, в бедняшките колиби и мрачните коптори на стария град не всичко е замряло под смазващия мрак. Усещаш ли надигащото се зловоние на смъртта и разложението? Сякаш покрива целия град като саван и го души!
Цяо Тай бавно поклати глава.
— Да, това затишие е тревожно, господарю. Още през първата седмица на епидемията хората рядко се показваха навън. Но тогава поне всеки ден процесия разнасяше из улиците изваянието на Царя дракон, за да го умилостиви и да ни докара дъжд. Чуваха се също гонговете и барабаните на будисткия храм по време на молитвите към богинята на милосърдието. Всяка сутрин и всяка вечер. Вече и това не правят. Като си помисля, през последните две седмици не сме чували дори гласовете на уличните продавачи!