Съдията Ди отново седна в креслото си.
— Твоят разказ за срещата ти в кръчмата с Юан ми подсказа, че кукловодът е емоционално свързан с убийството на жената. Толкова силно и дълбоко свързан, че е трябвало да показва тази сцена и да говори за целия ужас, та дори и с напълно непознат човек като теб. Ако знаеше, че си мой помощник, щеше да е различно. В такъв случай бих приел, че престъплението не е свързано лично с него, но че е чувал за тази история и е искал Йи да получи наказание за злодеянията си. Измайсторил е сцената с убийството, надявайки се да доведе до знанието на властите това престъпление и да възбуди интереса им към едно старо деяние. Такъв заобиколен начин на действие е съвсем присъщ за обикновен човек от народа. Второ, когато открих, че прислужничката на Йи Касия някога е била любовница на Ху, разбрах, че нейните показания са били изкусна смесица от лъжи и истина, за да ни насочат по лъжлива следа. След като е открила тялото на Йи, Касия вероятно е огледала галерията за възможни следи от убиеца. Досетила се е, че сигурно е бил силен мъж, когато е видяла мокрите отпечатъци върху перваза на прозореца, и веднага е заподозряла Ху. Помислила си е, че той се е покатерил по колоната и е влязъл през прозореца в галерията, затова е избърсала следите. В бързината не е забелязала изцапаното с кръв парче плат зад колоната. Докато е разказвала на сина си за убийството, се е сетила за танцьорката и сводника и, които момчето е виждало, и е решила да насочи подозренията към тях, за да спаси Ху. Споменала е за това на момчето, но то е отвърнало, че мъжът е бил нисък. Тя се е опитала да го убеди, че тъмнината го е заблудила и че сводникът всъщност е едър мъжага, каквито са повечето хора от този занаят. И момчето е трябвало да опише пред нас мъжа имен но така. Но то не е било напълно убедено, че осветлението го е подвело, а и се е страхувало да не създаде неприятности на девойката, от която е било запленено. Това беше причината за нервността му, когато го разпитвах за танцьорката и спътника и. Фактът, че Ху ми описа сводника като възрастен мъж със стърчащи нагоре рамене, трябваше да ме подсети. Все пак малко по-късно свързах някои привидно нямащи нищо общо помежду си, дори противоречащи си факти и всичко си дойде на мястото. От онзи приятел от тайните служби, който прилича на гущер, научих, че Порфир е самозвана куртизанка. Може би се бе явила единствено за да посее раздор между Ху и Йи. Юан има дъщеря на име Корал, добра певица. Сам я чух долу от улицата, а младият вратар на Йи е бил направо запленен от нежния и глас. Коралът и порфирът са камъни, които донейде си приличат. Когато човек си измисля фалшиво име, обикновено избира нещо, напомнящо истинското. Предполагам, заради някакъв неосъзнат страх, че ще изгуби истинската си самоличност, ако използва име, което няма нищо общо с неговото. Оттам заключих, че убитата прислужничка трябва да е била близка родственица на Юан и че той като кукловод и артист е решил да устрои представление на отмъщение с Корал в главната роли. Извън редното положение е идеалното време за осъществяване на подобен замисъл, тъй като Йи е изпратил всичките си слуги в планината, а проститутките от публичните домове отказвали да го посещават. Грешката на Юан е била, че е искал да поеме отговорността на Автора на пиесата — по устните на съдията премина лека усмивка и той добави: — Аз съм последният човек, който би го обвинил за това. Защото, небето ми е свидетел, също ми се е случвало да допускам тази грешка! Да пийнем сега по чаша чай. После трябва да се преоблека, наближава времето за заупокойната служба у Мей.
— С ваше позволение, господарю — каза Ма Жун. — С Цяо Тай бихме искали още сега да отидем до военната полиция и да разберем как върви обграждането и укротяването на събирачите на трупове.
— Разбира се. Все пак първо се отбий в градската канцелария. Трябва да бъде издадена заповед до на шия приятел Юан, че се отменя нареждането за арестуване на „Порфир“ и нейния спътник. Иначе Корал и Юан ще бъдат изтормозени от всякакви нехранимайковци и главорези от онези квартали, жадни за наградата. Тао Ган, ти ще ме придружиш у Мей!
ГЛАВА XVII
— Госпожа Мей — предпазливо каза Тао Ган — ми направи впечатление на прекрасна домакиня. Стори ми се много достойна вдовица, все едно дали е била куртизанка, или не.
Съдията Ди не отговори. Здрачаваше се. Двамата стояха в резиденцията на Мей, изправени пред перилата на западната тераса, която се издигаше на две стъпки над градината. Пред тях се откриваше чудесен изглед към цъфналите дървета покрай криволичещата пътека, пресичаща градината чак до стената в дъното, покрита с мъх. Отвъд градската стена се мержелееха покривите и хулите на стария град — черни силуети върху заплашително сивото небе.