Цяо Тай съпроводи съдията до подиума и издърпа високото кресло зад масата. Съдията седна, Цяо Тай се изправи от дясната му страна, Ма Жун — отляво. Тао Ган се настани на столчето в края на масата. Цяо Тай даде заповед на капитана, който застана пред тях, отдаде чест и обяви:
— Всичко е готово, ваше превъзходителство!
Съдията Ди взе чукчето.
— Като извънреден губернатор на императорската столица обявявам съдебното заседание за открито — той удари с чукчето. — Съдът трябва да разгледа убийството на господин Мей, търговец от този град. Ще изслушам най-напред обвиняемия доктор Лю. Доведете го!
Капитанът даде знак на военните полицаи. Двама от тях излязоха през сводестата врата вляво. Съдията Ди се взря в поставените пред него формуляри. Те бяха празни, изготвени специално за извънредни случаи, всеки един от тях с големия червен имперски печат и заверката на първия министър. Всеки лист бе номериран. Смъртните присъди, произнесени в цялата империя, трябваше да бъдат потвърдени от Върховния съд и след това от самия император. Но разпорежданията в случай на извънредно положение допускаха съкратена процедура. Двамата войници доведоха доктор Лю пред подиума.
— Доктор Лю, вие на два пъти дадохте неверни свидетелски показания. Първо, когато казахте, че господин Мей е починал в десет часа вечерта, втория път, когато заявихте, че госпожа Мей не е била куртизанка, а е принадлежала към виден род. Защо направихте тези изявления, след като сте били напълно наясно, че не отговарят на истината? Обвинявам ви в съучастничество в убийството на господин Мей и ви съветвам да говорите истината и само истината.
Доктор Лю вдигна глава. Беше бледен, но гласът му прозвуча уверено:
— Човекът пред негово превъзходителство отхвърля категорично да е бил замесен в убийството на господин Мей, но признава, че е дал неверни показания. Бях достатъчно глупав да повярвам на измислените истории, които госпожа Мей ми разказваше. Много добре знаех, че е била куртизанка, но вярвах, че въпреки това е почтена жена, искрено обичаща своя съпруг, и…
Съдията удари с чукчето си.
— Искам точни и ясни показания. Вие казахте, че през въпросната нощ сте вечеряли с господин Мей и че госпожа Мей ви е прислужвала. Започнете оттам!
— След като се разделих с господин Мей, аз, естествено, се отбих при домоуправителя, ваше превъзходителство. Дадох му лекарство, реших, че повече няма за какво да се тревожа, и си тръгнах.
— И така, вашата версия, че сте чули виковете на госпожа Мей в източното крило и че сте се втурнали към нея и така нататък, е била лъжа?
— Да, ваше превъзходителство. И смирено моля за прошка. Много рано на следваща сутрин минах през дома на Мей на път за друг мой пациент, само за да видя как е старият управител. Знаех, че той е единственият останал в къщата служител, и се притеснявах за него. Госпожа Мей лично отвори вратата и ми каза, че той е добре и че ще се вдигне към обед. Но тя изглеждаше много притеснена. Придърпа ме в някаква странична стая и ми разказа една поразителна история. Според нея след като предната вечер изпра тила съпруга си горе в библиотеката, решила да прекара нощта в гостната стая долу. Тревожела се за здравето на домоуправителя и искала да бъде наблизо, ако той се нуждае от нещо. Малко след полунощ се събудила и видяла, че съпругът й влиза в стаята. Казал й, че не може да заспи и че не се чувства добре. Тя понечила да стане и да му направи чай, когато той внезапно се вкопчил за гърлото, сякаш се задушавал. Преди тя да успее да стане и да му помогне, той се строполил и главата му се ударила в ръба на леглото. Тя коленичила до него и разбрала, че е починал — Лю млъкна, погледна към съдията и продължи разпалено: — Аз и повярвах, ваше превъзходителство! Знаех, че господин Мей наистина има слабо сърце и че напоследък много се преуморява с работа. И така, тя продължи, че е ужасно притеснена дали хората няма да започнат да сплетничат, да приказват разни неща. Двамата със съпруга й никога не били използвали гостната стая, каза ми тя, а злонамерените езици можели да подшушнат, че очевидно съпругът й я е заварил там с таен любовник и че любовникът го е ударил. Помислих, че това все пак е доста пресилено, и поисках да видя тялото, но тя каза, че го е издърпала до стълбата в салона. Чудех се дали да й помогна и да заявя пред регистратора, че мъжът й е паднал по стълбата предната вечер и че тя ме е извикала незабавно. Колебаех се, но тя… тя беше много настойчива, ваше превъзходителство. Просто ме избута навън и каза: „Вървете и веднага доведете регистратора на смъртните случаи. Ако чакаме още, може да заподозре нещо!“ — доктор Лю избърса с ръкав потното си лице. Дори и в тази зала с висок таван горещината беше потискаща. Той продължи: — Стигам до най мъчителната част от моята изповед, ваше превъзходителство. Официално заявявам, че напълно съзнавам, че, давайки тези показания, аз самият мога да бъда подведен под отговорност за укриване на важни улики. Но истината трябва да бъде изречена. И така, отидох при регистратора и му казах, че още от снощи се опитвам да го намеря. Можех да твърдя това, защото знаех, че той всяка нощ ходи при общинската клада за изгаряне на трупове. Още когато двамата с регистратора влязохме в салона, ужасно се притесних, тъй като веднага разбрах, че черепът на господин Мей е бил разбит със страхотен фронтален удар. Контузията му в никакъв случай не можеше да бъде причинена от удар на главата в ръба на леглото. При това сцената на нещастието беше подредена с такова старание, че аз заподозрях наличието на съучастник. По върха на колоната дори имаше кръв и косми. Докато регистраторът правеше оглед на тялото, обмислях трескаво нещата. Едва тогава проумях, че в основата на опасенията на госпожа Мей дали хората няма да си кажат, че съпругът й я е изненадал с любовник, лежат истински факти… Дадох си сметка за клопката, в която бях попаднал: тя ме бе направила съучастник в убийство! Единственият изход беше още тогава да кажа пред регистратора на смъртните случаи, че съм се показал като глупак, и да издам госпожа Мей. Но… — той млъкна внезапно.